Картел полностью

От онази нощ в Токио, когато го бе споходило просветлението, той нито за миг не престана да мисли по въпроса. И едва не изостави своя Общ план. Ала бързо се окопити. Установените контакти и последвалите ги преговори в Токио, както и останалите етапи от пътуването му, се оказаха плодотворни. Общият план се развиваше добре. Макартър оценяваше на седем от десет — и дори на повече — шансовете да го доведе до успешен край. Отсега нататък можеше винаги да се върне при „онези там“ и да „им“ говори и за друго, извън обикновените проекти. На каменните богове им трябваха конкретни факти. А той вече разполагаше с такива. Конкретни до седемдесет процента. Това би трябвало да стигне, за да „ги“ убеди да му позволят да продължи. И да „ги“ накара да повярват, че е на път да осъществи удара на века, поради което от този момент нататък е почти неприкосновен.

Но ето че сега Гантри и неговата сатанинска стратегия (прилагателното бе може би малко силно, но напълно подходящо) рискуваха да провалят фантастичния му замисъл.

В нощта на просветлението си Макартър бе изпитал първоначално неистово задоволство. Усещането, предизвикано от убедеността, че е прозрял играта на толкова интелигентен играч като Гантри, бе наистина неописуемо. Още повече, че тази игра бе извънредно изкусно прикрита. Дори Лодегър и Бърт Съсман нищичко не бяха разбрали. Макартър се запозна с бележките на Съсман по клопките, които Гантри би могъл да им устрои, и не можа да не се усмихне, докато ги четеше. Бърт донякъде се доближаваше до решението, но в крайна сметка се разминаваше с него. И това беше нормално. Колкото хитър и изобретателен да бе Бърт, той просто не разполагаше с всички данни. Не познаваше Гантри лично и, разбира се, не бе присъствал на острова на Макартър по време на посещението му. Между другото, Мак, дори и на теб, така както разполагаш с всички данни, ти трябваше твърде много време, за да проумееш за какво става въпрос. Вярно, беше прекалено зает с твоя Общ план и с какво ли не още, но все пак! Всичко отдавна трябваше да ти стане от ясно по-ясно при положение, че чудесно помниш какво ти каза Гантри и какво му отговори ти. Решението беше под носа ти; буквално щеше да ти избоде очите. Естествено, че Гантри ще прибегне именно до тази стратегия, а не до друга. Като на всичко отгоре с присъщото си невероятно безочие дори не си направи труда да прикрие намеренията си.

Тоест причините за странните си маневри (аферите „Йелоухед“ и „Обауита“ и паническото си и на пръв поглед безнадеждно бягство от преследващите го по петите ловци на Милан).

Или с други думи, естеството и механизмът на капана, заложен на Лодегър.

Трябваше да го разбереш веднага, още тогава.

Всъщност Гантри нямаше избор. Нямаше друг начин да остане жив и да спаси канадката и екипажа на джонката.

Това беше единственият изход. Да се обърне за помощ към полицията (или към която и да е държавна финансова, политическа или данъчна институция) би било съвършено безполезно. Мравките не се арестуват. Можеш да ги убиваш, да заповядаш да избият и петдесет милиарда от тях, да се опиташ да ги хвърлиш в затвора, но винаги ще останат Мравки, които ще изчакат толкова време, колкото е необходимо, за да си отмъстят, и които рано или късно ще нанесат удара си, независимо къде, дори Гантри и канадката да са емигрирали и да са сменили имената си, дори да са взели всички предпазни мерки. Дори и в случай — твърде неправдоподобна хипотеза, — че бъдат елиминирани самите каменни богове. Защото други ще са заели мястото им и ще са поели щафетата.

Интелигентността на Гантри се заключаваше в това, че го беше разбрал. Очевидно светкавично. И че незабавно бе организирал своята контраатака.

Контраатака, която включваше ювелирно изготвена клопка, предназначена за Лодегър.

Това от своя страна поставяше Макартър в парадоксално положение от момента, в който бе надушил въпросната клонка.

Макартър можеше да сложи край на играта. Било като уведоми за ситуацията „онези там“, било като предупреди Ел Сикарио, който вероятно само чакаше знак, за да връхлети върху Гантри и бандата му.