Картел полностью

„Те“ се надяваха вече единствено на него. Беше станал наистина неприкосновен! — След това много по-лесно взе второто решение. С Бразилия се бе свързал от една телефонна кабина на Медисън Авеню; за второто си обаждане избра друга. От години знаеше наизуст номера на командния пункт на Убиеца в Мексико, но никога не го беше набирал. Този път го направи. Назова се с кодовото си име Феникс и поиска да предадат на Доминго думата Ейми. Да, незабавно.

След това отиде да си легне, без да знае дали непогрешимата ракета вече е поразила целта си (Гантри), дали всеки момент ще я порази и дали неговата и „тяхната“ намеса ще се окажат достатъчни, за да спрат полета й. Без да знае също дали току-що самият той не се е изложил на смъртна опасност, разкривайки пред Юън Гарет, че го е идентифицирал и че е в течение на съществуването на Ейми. Но като претегли всички „за“ и „против“, заключи, че случаят не е такъв. Вероятността да бъде убит от Ел Сикарио датираше от години; рискът не беше нов; дори напротив, логично бе да смята, че отсега нататък Гарет ще се откаже да атакува семейство Макартър. Под страх от репресии под формата на досие, което е убеден, че съм съставил за него и за близките му. Досие, което ще стане публично достояние, ако с Лети, момичетата и мен самият се случи нещо. От възкръсването си в индокитайските джунгли насам Гарет живее под закрилата на официално удостоверената си смърт. Току-що му дадох доказателство, че тази закрила би могла да не съществува повече.

От този момент нататък той е в ръцете ми.

Както и „онези там“.

Чудесен двоен удар!

Новината, че заложниците са освободени, окончателно го успокои. Също и констатацията, че нито Гантри, нито канадката са били екзекутирани. Ракетата действително бе спряна по средата на полета си. И насочена към друга цел.

Всичко се развиваше добре.

Позволи си дори лукса да се свърже с адвокатската фирма „Джефри, Томази и Торнстън“. Без да се назовава, поиска да говори с Гари Калаферте. Калаферте отсъстваше. Тогава Макартър помоли да го свържат с Торнстън, на когото предаде съобщението си до мравия лъв за победата му над хименоптерите, които бяха прекратили преследването.

Гантри ще разбере, ще прояви безспорно известна подозрителност, но накрая ще приеме очевидното.

Всичко вървеше наистина много добре.

Освен може би в Колумбия. И имаше защо. Колумбийското правителство реагираше със завидна смелост на безумните заплахи, които му отправяха „онези“. „Те“ действително се бяха поставили в положение, от което имаше твърде малко шансове да се измъкнат невредими. Декларацията на колумбийския президент Виргилио Барко бе категорично доказателство за това. Истинската война срещу дрогата започваше! Толкова по-зле за „тях“.

През следващите дни „Макартър се посвети на официалните си клиенти, които съставляваха най-доброто му прикритие, но преди всичко на разгръщането на цялата си финансова мощ, усъвършенствайки още повече механизмите за сигурност, анализирайки внимателно и най-незначителната от инвестициите, които бе направил. Сега управляваше общо над четиристотин милиарда долара. Или поне доколкото съществуваше напълно реална възможност «онези там» да загубят смехотворния си двубой с колумбийските власти. Както и в случай на засилване на американския федерален контрол върху операциите по прането на пари.

Посети последователно «Морският вълк» и Грациела“.

Там всичко беше наред. Чудовищната машина, която бе създал, продължаваше и щеше да продължава да действа независимо от обстоятелствата. Все така налице и в пълна готовност бяха приспособленията, които при нужда щяха да позволят мигновеното заличаване на информацията, съдържаща се в паметта на всички компютри, А в случай на унищожаване или залавяне на двете яхти щафетата незабавно щеше да бъде поета от трите центъра, намиращи се в Ирландия, на Каймановите острови и във Франция, които в момента бяха замразени, но можеха да бъдат приведени в действие за четирийсет и осем часа. Преди повече от година Макартър бе предвидил и дори започнал разработването на трети вариант за предислокация.

В началото на август получи вести от Япония. Неговият Общ план бе одобрен, оставаше да се доуточнят някои подробности. Вероятно би могъл спокойно да преговаря по тях от разстояние, но предпочете да го направи на място. Предусещайки какво ще се случи в Ню Йорк (поне се надяваше, че нещо ще се случи; достатъчно бе „онези там“ да удържат на думата си), Макартър предпочете да бъде някъде по-далеч.

Лети отново отказа да го придружи.