Картел полностью

Три дни по-късно се оженва за Лорийн Бонин, дъщеря на военен лекар, което е и единственият проблясък в живота му на полупсихопат.

Няма да я види никога повече. Подновява своите рейдове, но му отнемат командуването след едно ужасно клане, на което се отдава с хората си в Долината на делвите. Убива полковника, който му връчва призовка да се яви пред военния съд. Убива още трима офицери и войници, които се опитват да го арестуват, и изчезва. През следващите месеци се получават сведения за присъствието му в Камбоджа и Лаос, където Юън командува новосъздаден ударен отряд, включващ в състава си мнозина от бившите му подчинени. От него остават живи само трима души, които през септември 1972-ра решават да се върнат в Пном Пен. Именно от тях и научават за смъртта на Гарет. Остатъците от отряда му, преследвани от Червените кхмери, опитали да си пробият път към позициите на проамериканската армия на маршал Лон Нол или към тайландската граница. Гарет бил пленен. Никой не вярва, че има дори минимален шанс да е оживял. С това приключва и официалното досие на Юън Гарет.

През 1979-а съдът признава Лорийн Гарет-Бонин за вдовица. Няколко месеца след това тя се омъжва за един лекар, някой си Марголин, и той се съгласява да осинови дъщерята на младата си жена от брака й с Гарет, която е умствено недоразвита.

На 23 февруари 1980 година Марголинови и десетмесечният им син са убити по време на ваканцията, която прекарват в околностите на Тумстоун, в Аризона. Начинът, по който е извършено тройното убийство, предизвиква ужас.

Убийците са отнели живота на трите си жертви с неописуема по своята изтънченост жестокост. Телата са накълцани на парчета, като най-много е пострадало това на Лорийн Марголин. Полицията заключава, че става въпрос за ритуално убийство, извършено от членовете на някоя секта или от наркомани. Случаят остава неизяснен.

На 16 май 1980 година дъщерята на Лорийн Марголин и Юън Гарет, поверена на грижите на специализирана институция, изчезва на свой ред в пожар, в който намират смъртта си още седемнайсет умствено недоразвити деца.

Пламъците — следствието няма да успее да установи дали пожарът е възникнал случайно, или е предизвикан умишлено — били толкова буйни, че се оказва невъзможно да идентифицират труповете.

Предположенията на Макартър се превръщат в твърда убеденост, която се основава на три заключения: Гарет е оживял след пленяването си в Камбоджа; завърнал се е в Съединените щати под чуждо име и е единственият извършител на тройното убийство в Тумстоун; пак той е подпалил болничното заведение, където се е намирала дъщеря му, и или е оставил детето да загине в пламъците, или го е отвел със себе си и го е скрил някъде.

Момиченцето се казва Ейми.

От четирийсет часа над Ражанг и околната джунгла се сипеше дъжд. Тропически дъжд, най-често ситен и кротък, от време на време с неочаквано резки усилвания, преминаващи в яростни пориви, които бясно блъскаха дърветата, извивайки короните им.

— Като за почивка на село, това си е чиста проба провал — отбеляза Гантри.

— Лично аз нямам нищо против дъжда.

Зенаид Лежеше по корем на сламеника, проснат върху бамбуковия под. Идеше й да вие, което сигурно би уталожило отчасти силния гняв, който изпитваше преди всичко срещу самата себе си и донякъде срещу Гантри.

— Защото това наистина се равняваше на почивка на село, Зенаид. Неуспешна, признавам.

— Повтаряш се.

Бяха се настанили на терасата на една „дълга къща“, пред вратата на така наречената „билек“ (самостоятелна стая).

Цял следобед ибаните — само мъжете — бяха танцували. И продължаваха да танцуват, въпреки че бе два часът през нощта. И щяха да танцуват до сутринта. Носеха плетени бамбукови шапки, украсени с пера на калао, и кожени наметки. В ръце стискаха дълги щитове и копия, имитирайки потегляне на боен поход. Не възнамеряваха да режат ничия глава, разбира се. Е, по принцип. Или само тази на Майкъл Джаксън, който се дереше от един портативен грамофон, захранван с батерии. Майкъл Джаксън тук!? Гръм и мълнии!

„Дългата къща“, където двамата с Гантри „прекарваха седмичната си почивка“, се намираше на майната си, или по-точно на два дни плаване с пирога от село Румах Унгка, намиращо се на свой ред на четирийсет и осем часа път от Капит.

Мястото беше безспорно прекрасно. Реката тук бе възхитително „разчупена“ от многобройни водопадчета и каскади, които създаваха действително неповторим по красотата си ефект.

За първи път се любих с Гантри в подножието на един тайландски водопад, а за последен път ще го направя на десет метра от друг такъв, само че в Борнео. За следващия път (какъвто няма да има) би трябвало да си осигурим Ниагарския водопад или поне някой от ония на Замбези.