По времето, когато експериментира — в състояние на принудителна самоотбрана — свободно падане с хеликоптер над Североизточна Бразилия, Макартър все още не разполага с резултатите от издирванията, които е поръчал да се направят. За това разследване той използува (както и в случая, когато осигурява на Гантри закрилата на американските военноморски сили) връзките си във Вашингтон. При съблюдаване на пълна тайна. Редица важни постове във Вашингтон се заемат от бивши клиенти на официалната му фирма, които са престанали да бъдат такива, защото са се отказали — поне на теория — от всичките си лични дела, за да се посветят на тези на държавата. Той ги държи в ръцете си. Знае за тях неща, които не биха направили добро впечатление, ако бъдат съобщени на пресата. Случвало се е вицепрезиденти да си подават оставката и за нещо много по-незначително.
Той моли един от тях да се осведоми за човек, който е воювал във Виетнам като офицер от разузнаването, контраразузнаването или специалните части; човек, под чиито заповеди е служил Лу Манти и който има особени белези на ръцете си (следи от стари рани или татуировки).
Получава две папки още със завръщането си от Бразилия. Придружени със снимки. Макартър се свързва отново с приятеля си от Вашингтон и му казва, че „не, това не е човекът, когото търся, а и всъщност той вече не ме интересува, но благодаря все пак“. Излъгва, разбира се.
Юън Гарет. Въпреки пластичните операции Ел Сикарио може да бъде разпознат от някой, който упорито се старае да долови приликата.
Юън Гарет е роден в Корпус Кристи, в Тексас. Майка му е мексиканка. Говори испански също толкова добре, колкото и английски. Баща му търси петрол в Латинска Америка (във Венецуела, Мексико и най-вече в Бразилия). Младият Юън получава образование, достойно за уважение. На осемнайсет години взема участие в археологическа експедиция в Андите, чийто базов лагер е в Колумбия. Постъпва във военната академия „Уест Пойнт“, откъдето излиза с учудващо висок чин. Установили са изключителното му умение да борави с оръжие, забележителните му способности на командир и чувството му за организация, както и, не на последно място, подчертана склонност да изпълнява единствено онези заповеди, които са му по сърце. Изборът на Юън пада върху морската пехота. Първото му сериозно назначение е в Панама, където остава двайсет и два месеца.
Там успява ловко да се измъкне от една неприятна история, свързана с няколко набързо претупани екзекуции (общо шестима мъже и жени, убити със снайперистка пушка; вярно, жертвите са смятани за кубински агенти, но все пак!).
По негова молба лейтенант Гарет е включен в първия контингент морска пехота, който на 6 март 1965 година дебаркира в Да Нанг, предшествайки пристигането на стотици хиляди американски войници. Много скоро получава специално назначение, за което армията с учудваща съобразителност го избира именно заради неговите недостатъци: дивия му индивидуализъм, пълното незачитане на заповедите, вкуса му към убийствата, желанието му да отговаря сам и единствено за себе си. До края на годината осъществява множество мисии, които го отвеждат в сърцето на джунглата по следите на Хо Шимин, чиито маршрути успява да установи. В досието му е отбелязано, че е научил виетнамски и кхмерски. Юън става специалист по операциите в тила на противника. Създава собствен ударен отряд, съставен отчасти от американци — нерядко от латиноамерикански произход, — отчасти от преминали на американска страна виетконгци. От този момент нататък той се изплъзва от какъвто и да било официален контрол и започва да води своя собствена война. Една от любимите му тактики са нощните полети с хеликоптер (Юън е забележителен пилот) — изнася хората си на стотици километри пред най-предния американски пост, след което се отдава на саботажи, убийства и разузнавателна дейност. Сред американските участници в тези експедиции е и някой си Лу Манти, един от малцината, останали живи.
На два пъти отрядът на Гарет бива унищожен, но самият той успява да се спаси с цената на немислими преходи през джунглата и платата на моите49. В края на февруари 1968-а, по време на Тетската офанзива, когато Виетконг връхлита върху Сайгон, смятаният за безследно изчезнал от двайсет и три седмици Гарет се появява от джунглата в самия край на Северен Тайланд, на границата между Бирма и Лаос. Още по-мълчалив отпреди, той все пак благоволява да спомене, че е бил пленен, измъчван и държан затворен при „неприятни“ условия, преди да успее да избяга, и да измине стотици километри през джунглата. Намира се в кошмарно физическо състояние и ръцете му и целият торс са покрити с ужасяващи, отчасти зараснали рани. Пояснява, че са го връзвали с бодлива тел и са го теглили с камион. Изпращат го в болница в Банкок, после в Манила, след което го репатрират и го настаняват в болницата на морската пехота в Балбоа Парк, в Сан Диего. Много скоро той подава молба да бъде върнат във Виетнам и през юни тя бива удовлетворена.
