Защото в този случай наистина би било безполезно да ги следят. Но и самата тя не беше убедена в собствените си доводи. Алекс имаше право. Да заключи, че са я поставили под наблюдение, означаваше да приеме съществуването на огромна международна организация, разполагаща с цяла армия. А това беше абсурд. Сутринта в понеделник, 26 декември, потеглиха от Анския хълм с две коли: в първата Алекс, във втората Лавиолет и Зенаид. Алекс трябваше да мине през редакцията на вестника, за да предупреди, че излиза в отпуск до 2 януари. Зенаид отиде в първата банка — онази, която обслужваше простите работници в дъскорезницата в Мисиками. Влезе още с отварянето и зададе предварително подготвените въпроси. Резултатите се оказаха обезсърчителни. Не научи нищо повече от онова, което бе открил Алекс Дьошарм при първото си разследване, а именно че компанията, която жителите на Мисиками винаги бяха смятали за собственик на дъскорезницата, бе просто филиал на втора, значително по-голяма компания, обединяваща известен брой предприятия, имащи повече или по-малко отношение към дървесните продукти, включително хартиените. Освен това въпросната компания се котираше на борсата. Вярно, на вторичния пазар, но и това бе предостатъчно, за да затрудни още повече идентифицирането на действителните й собственици, тоест на мажоритарните акционери. След туй отиде в един от клоновете на банката, където преди седем години за пръв път бе постъпила на работа като секретарка — преди заминаването си за Торонто, преди да срещне там Лари Елиът и да се омъжи за него. Тук я посъветваха да се обърне към адвокат, който работел в областта на бизнеса, несъмнено знаел много неща и щял да задоволи любопитството й. Излезе и изведнъж отново забеляза микробуса. Всъщност нищо не доказваше, че е онзи предишният. Бе от същата марка, с приблизително същия цвят (наситено тъмнозелено) и същите тъмни стъкла. Различаваше се обаче по номера, свидетелстващ, че е регистриран в Квебек. И въпреки това —
Адвокатът се казваше Доналд Лафьой. Той също позна Лавиолет и го увери, че е един от най-горещите му почитатели. Поговориха няколко минути за хокей, докато юристът опипваше с поглед релефните особености на Зенаид, забравяйки края на фразите си. Даде им всички необходими сведения и дори малко повече, отколкото несъмнено му се искаше.
— Винаги съм знаел, че оказваш върху мъжете особено въздействие — подсмихна се Алекс Дьошарм, когато тримата отново се озоваха на улицата: — Ние в Мисиками сме в известна степен имунизирани. С изключение на Франсоа-Ксавие, естествено. Никога няма да забравя онази партия голф, която спечелих срещу двамата американци. Те ме превъзхождаха до такава степен, че дори не искаха да заложат петте си хиляди долара; цялата история им се струваше чиста проба обир. Само дето не ги бях предупредил, че ти ще носиш стиковете ми. И то по бански… Добре, какво правим? Отиваме ли до Ню Йорк?
Тя усилено размишляваше. Така, както им го беше изложил Лафьой, случаят се представяше в съвсем неочаквана светлина.
— Или отиваме до Ню Йорк, или изобщо се отказваме — отсече накрая Зенаид.
С тази разлика, разбира се, че нямаше намерение да се отказва.
— Какво е това ПОП? — полюбопитства Лавиолет.
ПОП: „публична оферта за покупка“. Много прост механизъм, чрез който определено лице или група лица, тоест дружество, закупува или се опитва да закупи друго дружество. Покупката може да бъде твърда или свободна, но във всички случаи води до установяването на контрол, като се има предвид, че този контрол може да се упражнява от главния акционер, без да е задължително той да държи мажоритарен пакет акции.
Една ПОП се окачествява като приятелска, когато по ред причини ръководителите на набелязаното за закупуване дружество са настроени благосклонно към подобна процедура.
Тя се смята за неприятелска и дори брутална, когато същите тези ръководители са готови по-скоро да пукнат, отколкото да загубят контрола над дружеството.
