Картел полностью

И дори прекалено странни, щом се е унизил дотолкова, че да се реши да ми звъни на пожар.

— Мястото, откъдето ви се обаждам, е сигурно и можем да говорим спокойно. Спомняте ли си момичето от брега на езерото?

Канадката, досети се Макартър.

— Естествено — отвърна той.

— Тя е в Ню Йорк и събира сведения за ПОП срещу „Обауита“…

— А? — задоволи се да реагира Макартър.

Но наистина беше удивен и в продължение на няколко секунди просто не знаеше какво да каже. Погледна към един от малките стенни часовници, показващи часа в различни краища на света, до които му се налагаше да пътува по работа. На острова беше двайсет и четири часа и трийсет и пет минути, което означаваше, че и в Ню Йорк е горе-долу толкова, тъй като между мегаполиса и архипелага нямаше часова разлика. Не бе изключено празнотата, която усещаше в главата си, да се дължи на неочакваното събуждане, но не му се вярваше. Обикновено реагираше много по-живо, отколкото сега, независимо дали бе ден или нощ. Не, той чисто и просто не проумяваше. Как, по дяволите, можеше да установи връзка между случая с „Обауита Дженерал Уд“ и една най-обикновена служителка в канадска банка, която по чиста случайност бе засякла една от Мравките — вносители?

Изхождайки от максимата, че една лястовица пролет не прави, той споделяше мнението на Лодегър: съвпадението е почти недопустимо. И това беше обезпокоително. Не трагично (канадката не бе чак толкова важна), но обезпокоително като всичко необяснимо.

Лодегър продължи:

— Мина ми през ум, че може да е намерила друг начин да се набърка в работите ни.

Или, с една дума, отново изтълкува за себе си думите му Макартър, прелюбезният Лодегър смята, че канадката, вбесена от провала си в Милуоки, се е разтърсила и е открила друг ъгъл за нападение.

Най-учудващото е, че и аз мисля същото.

Макартър взе първото от решенията за тази нощ, което впоследствие щеше да се окаже кардинално.

— Дайте ми един час и пак ми се обадете.

И затвори телефона, прекъсвайки насред дума протестите на Лодегър. През един от прозорците на кабинета му се виждаше посребреното от луната море. Хидропланът беше закотвен на стоянката си. Хрумна му първата идея. Защо пък да не я провери? Излезе от кабинета.

— Бих искал кафе, Мигел.

Тръгна по дългия коридор в задната част на къщата, мина през една врата, прекоси малката градинка и влезе в сградата, в която живееха четиримата му сътрудници. Двама от тях бяха на поста си пред екраните на компютрите, препредавайки котировките на борсите в Сингапур, Хонконг и Токио. Макартър седна в запазеното специално за него кресло и се загледа в нижещите се поредици цифри. Мигел донесе кафето и се оттегли.

— Дъг — каза Макартър, — зарежете засега Хонконг. Имам нужда от вас. Необходима ми е документацията, отнасяща се до „Обауита Дженерал Уд“. И по-точно пълният списък на всичките й активи към трийсет и първи юли тази година. За колко време можете да ми го осигурите?

— За двайсетина минути — отвърна Дъг Рийвс.

— Чакам.

Отпи няколко глътки кафе. Кой казва, че още не съм се събудил? Напротив, чувстваше се в отлична форма. Няколкото дни на безделие в компанията на Лети и момичетата му се бяха отразили изключително благотворно.

И доказателство за това беше, че току-що му хрумна втората идея. Несравнимо по-добра от първата, заради която бе изискал документацията върху ОДУ и която, рано или късно, щеше да хрумне и на Лодегър, ако това вече не бе станало. Пред втората идея се разкриваха доста интересни перспективи.

И доста забавни.

Върна се в кабинета си. Тъкмо се настани в креслото и вдигна босите си крака на масата, и Рийвс му донесе списъка. Макартър бързо намери каквото му трябваше — дружеството се наричаше чисто и просто „Дърводобивна компания в Мисиками“. На френски. Нещо съвсем миниатюрно.

Нищо чудно, че както Лодегър, така и самият той не се бяха сетили за това.

Канадката беше от Мисиками. И родом от Капускасинг.

— Намерете ми една карта на Канада, Дъг. На Онтарио по възможност.

Нетърпеливо се наведе над атласа, който му донесе Рийвс.