По принцип инициаторът или инициаторите на ПОП (обявявана винаги незадължително по отношение на дружество, което се котира на борсата) предлагат официално на акционерите на атакуваното дружество да откупят акциите им на цена, значително по-висока от пазарната, като плащането се извършва почти винаги в брой. Освен в случаите на размяна: толкова акции на еди-кое си дружество срещу акциите, които държите в портфейла си, господине — но тогава става въпрос за ПОР, или „публична оферта за размяна“. Двата типа оферти могат да се приложат едновременно, но такива случаи са по-скоро рядкост.
Обявяването на ПОП по адрес на дадено дружество предполага задължително изкупуването на всички акции, пуснати на пазара, и то в границите на предварително фиксирания от офертата срок.
Може да се обяви ПОП срещу всяко дружество, стига то да се котира на борсата и следователно да е емитирало акции. Мащабите му са без значение. Колкото по-големи са оборотът и пазарната му стойност, толкова по-значителни капитали трябва да се мобилизират за атаката.
— Разбра ли, Лавиолет?
— Мисля, че да.
За периода от 17 май 1792 година, когато на Уолстрийт е била основана Нюйоркската борса, до 1981 година историята помни само единайсет случая на ПОП срещу компании на стойност от над един милиард долара.
— От 1981 година насам те са повече от сто.
— И всяка за над един милиард долара?
— Да. Без да броим офертите с по-малка стойност. Само през 1986-а е имало сто деветдесет и седем ПОП на обща стойност над шейсет и пет милиарда долара.
— И на какво се дължи това щуро увеличение? — попита Алекс.
— На факта, че след 1982 година „Дау Джонс“, тоест индексът за флуктуациите на Уолстрийт, коригиран с оглед покачването на цените, пада под регистрирания около преди десетина години. Общо взето, американските компании струват по-евтино. Те са в процес на разпродажба. Всъщност, европейските и японските финансисти не грешат, като смятат, че не след дълго ще започнат да си пазаруват в Америка. Особено след поевтиняването на долара.
Точно тогава на сцената се появяват „рейдърите“15. Хора, които предприемат рейдове срещу определени компании.
И то неизменно чрез неприятелски ПОП или чрез така наречените, според собствената им терминология, „незаявени оферти“. Целта им не е тайна за никого: да принудят ръководителите на атакуваната компания да извършат цялостно преструктуриране, чрез което по принцип да се стигне до преоценяване на акциите на „мишената“. С други думи, това са (почти) чиста проба филантропи, чиято единствена грижа е благоденствието и забогатяването на пренебрегваните обикновено дребни акционери.
Въпрос на гледна точка. Пиратите са винаги онези другите, докато ние сме корсари, така че не ни се бъркайте.
Има обаче злобари, които смятат, че в действията си рейдърът се мотивира единствено от два типа цели.
Било да се сдобие с достатъчно количество акции на атакуваната компания, за да се превърне за управата й в сериозен източник на неприятности, и после да спазари оттеглянето си в замяна на изкупуването на изключително висока цена на акциите, заграбени от него на пазара. Което някои не се колебаят да нарекат просто шантаж — шантаж чрез зелената банкнота, или тъй наречената greenmail16.
Било действително да установи контрол над компанията и тутакси да се заеме да я унищожи. С други думи, да препродаде колкото може по-скоро съставните й части, една по една. И ако е избрал внимателно „мишената“, тоест ако тя притежава достатъчно големи активи, които по една или друга причина пазарната им стойност отразява недостатъчно добре, рейдърът реализира наистина завидни печалби.
Без, разбира се, да го е грижа за последиците, до които могат да доведат подобни операции.
— Зенаид, да не би случайно да сме станали далечна жертва, на някой рейд?
Отново въпрос на Алекс Дьошарм.
— На ПОП, със сигурност. Добре чу какво каза Лафьой. ОДУ е станала жертва на една брутална ПОП и е била буквално пометена.
— ОДУ?
— „Обауита Дженерал Уд“. Това е четвъртата компания, която е контролирала третата, която пък е притежавала втората, която от своя страна е била главният мажоритарен акционер на първата, сиреч на собственика на дъскорезницата и на по-голямата част от земите и горите на Мисиками. Преди да бъде унищожена от атаката, ОДУ е реализирала годишен оборот от един милиард и триста и петдесет милиона долара благодарение на едновременното съсредоточаване по хоризонтала и вертикала на предприятия с многостранна дейност, като се започне от дърводобива и се стигне до производството на хартия и всевъзможни дериватни продукти. Като освен горски имоти от милион и половина хектара в Канада тя е притежавала право върху производството на една от най-известните северноамерикански марки училищни тетрадки, две фабрики за карти за игра, една линия за производство на промишлена дървения и прочее.
Дъскорезницата в Мисиками и нейните имоти бяха закупени от Макгилди за четиристотин седемдесет и пет хиляди долара.
