- Отлично. Поне няма да се шашне, когато някое момиче му тикне тампон под носа.
- Шърли!
- Жозефин, какво те шокира? Той е на петнайсет, отдавна вече не е бебе!
- Лишаваш момчето си от поезия, след като всичко му казваш, всичко му показваш, всичко му обясняваш.
- Поезия, какви ги дрънкаш! Просто нещо, което са измислили, за да те прекарат. Да не би да познаваш хора, които поддържат поетични отношения? Защото това, на което съм се нагледала, са само далавери и кървища.
- Шърли, колко си жестока!
- А ти, Жозефин, ставаш опасна с твоите илюзии... Е, казвай, какво става?
- От сутринта имам чувството, че живея със сто километра в час. Антоан ни напусна. Най-после му дадох пътя... Съобщих го на сестра ми, на момичетата! Боже мой! Май сътворих огромна глупост, Шърли, така ми се струва.
Потри с длани раменете си, сякаш да се стопли, въпреки горещия майски ден. Шърли побутна стол към нея, подканяйки я да седне.
- Не си първата изоставена жена в двайсет и първи век! Много сме! И ще ти издам една тайна - преживяваме го, бих казала даже много добре. Началото е трудно наистина, но после така свикваш, че вече не искаш нищо друго, освен да си сама. Изхвърляме мъжкаря, след като ни е осеменил, също както постъпват женските в царството на животните. Страхотна наслада! Понякога ми се прищява да си направя чудесни ястия и да си вечерям сама на свещи, само аз и аз...
- Още не съм на този етап...
- Виждам. Хайде, разказвай... Това отдавна трябваше да се случи! Гари, след малко трябва да тръгваш за училище, изми ли си зъбите? Всички бяха в течение, само ти не беше. Срамна работа, откъдето и да я погледнеш.
- Това ми каза и Ортанс... Представяш ли си? Четиринайсетгодишната ми дъщеря знаеше това, което аз не знаех! Не стига че ми е изневерявал, ами сигурно ме е смятал и за тъпачка. Но да ти кажа, сега вече не ми пука и дори се питам дали не е за предпочитане да си бях останала в неведение...
- Сърдиш ми се, че ти казах?
Жозефин се взря във ведрото и нежно лице на приятелката си, в дребните лунички по късия й леко вирнат нос, в издължените като на маска очи с цвят на мед, напръскани със зелени точици, и бавно поклати глава.
