Същият глас, същият високомерен непукизъм, същите аргументи като на баща й. Жозефин затвори очи, запуши уши и кресна:
- Ортанс, забранявам ти да ми говориш с този тон... Ако от известно време успяваме да преживеем, то е само благодарение на мен и на моето средновековие! Не ме интересува дали ти харесва, или не. Забранявам ти да ме гледаш с този поглед. Аз съм ти майка, не го забравяй нито за миг, твоята майка! И е редно... Не е редно... Длъжна си да ме уважаваш.
Започна да пелтечи, беше направо смешна. Друг, нов страх я стисна за гърлото - нямаше да успее да отгледа дъщерите си, защото й липсваше авторитет, нещата щяха да излязат от контрол.
Отвори очи и видя Ортанс да я наблюдава с любопитство, сякаш я виждаше за първи път, и образът, който видя в учудения поглед на дъщеря си, никак не я успокои. Ужасно се засрами, задето си изпусна нервите. Не бива да смесва всичко, си каза, сега, след като остава единствената им опора, трябва да им служи за пример.
- Съжалявам, скъпа.
- Няма нищо, мамо, няма нищо. Уморена си, изнервена. Иди си полегни, ще се почувстваш по-добре...
- Благодаря, скъпа, благодаря... Ще отида да видя какво прави Зое.
След като се наобядваха, момичетата отново отидоха на училище и Жозефин почука на вратата на съседката Шърли. Самотата вече започваше да й тежи.
Отвори й Гари, синът на Шърли. Беше една година по-голям от Ортанс. Двамата бяха в един и същ клас, но тя отказваше да се прибира заедно с него, защото бил много размъкнат. Ако й се случеше да пропусне някой час по болест, никога не искаше неговите записки, за да не му дължи нищо.
- Не си ли на училище? Ортанс вече отиде.
- Имаме различни избираеми предмети, в понеделник се прибирам в два и половина... Чакай, искаш ли да видиш новото ми изобретение?
Той измъкна отнякъде два дамски тампона и започна да ги премята във въздуха, като го правеше така, че конците да не се преплитат. Странно: щом единият тампон се доближеше до другия, вместо тънките бели памучни кончета да се заплетат едно в друго, той се заковаваше и не помръдваше, после се поклащаше напред-назад и се завърташе, отначало на много малки кръгчета, които постепенно се разширяваха - всичко това без никаква намеса от страна на Гари. Жозефин го изгледа учудена.
- Изобретих вечния двигател без източник на енергия, замърсяваща околната среда.
- Напомня ми на ония макари на връвчици - отвърна Жозефин, колкото да каже нещо. - Майка ти у вас ли е?
- В кухнята. Разтребва...
- Не й ли помагаш?
