- Не знам... Не ме чакайте, не се съобразявайте с мен.
- Защо не си го кажеш направо?
Не обичаше кавгите. По-добре да беше се провикнал от входна-та врата: „Излизам, до скоро!“ - и да се спуснеше тичешком надолу по стълбите, въпросите щяха да си останат незададени, а след като се прибереше, щеше да измисли нещо. Защото винаги се прибираше у дома.
- Прегледа ли обявите?
- Да... Днес нямаше нищо интересно.
- Все се намира работа за човек, който иска да работи!
„Работа да, но не и каква да е работа“ - отвърна й той наум, понеже вече знаеше как ще продължи разговорът им. Трябваше да се махне, но стоеше облегнат на вратата, сякаш притеглен от магнит.
- Знам какво ще ми отговориш, Жозефин, вече съм го чувал.
- Знаеш го, но не правиш нищо, за да промениш положението. Можеш да работиш каквото и да е, поне колкото да не е без хич...
Можеше сам да продължи диалога, знаеше го наизуст: пазач на плувен басейн, градинар в тенис клуб, нощен пазач, бензинджия... но в главата му остана само думата „хич“, а тя не беше никак на място в контекста на търсенето на работа.
- Подсмихвай се колкото си щеш! - измърмори тя, пронизвайки го с поглед. - Сигурно в твоите очи съм ужасна материалистка, след като отварям дума за някаква си заплата! Господинът иска купища злато, господинът не желае да се уморява за нищо, господинът иска да бъде оценяван и уважаван! А в момента господинът има един-единствен начин за преживяване: да отиде при маникюрист-ката си!
- За какво говориш, Жозефин?
- Много добре знаеш за КОГО говоря!
Сега вече се беше извърнала изцяло към него, с намотана около китката кърпа, изпънала рамене. Предизвикваше го.
- Ако намекваш за Милен...
- Да, намеквам за Милен... Още не знаеш дали ще има обедна почивка, а? Затова ли не можеш да ми отговориш?
- Жо, престани... Ще съжаляваш!
Вече беше твърде късно. Тя мислеше само за Милен и за него. Кой ли й беше казал? Съсед или съседка? Нямаха много познати в блока, но когато става дума за клюки, човек бързо се сприятелява. Вероятно са го забелязали да влиза в блока на Милен, който е само на две улици от техния.
- Ще обядвате у тях... Сигурно ти е приготвила суфле и зелена салата, нещо леко, защото след това тя се връща на работа... - Жозефин скръцна със зъби, наблягайки на „тя“. - После ще си позволите кратка почивка, тя ще дръпне пердетата, ще се съблече, ще разхвърля дрехите си по пода и ще дойде при теб под кувертюрата от бяло пике...
