- Ще дойдеш ли да обядваш с нас? - запита ме Стан, режисьорът на предаването, сякаш това се разбираше от само себе си.
Хиляди пъти бих предпочела една салата и коктейл в компания-та на София, но знаех, че трябва да се сработим и затова охотно приех поканата, а след това прилежно изядох кълцаното говеждо.
Албан, чиято мършава фигура издаваше колко нередовно се храни, ни изостави още пред входа на ведомствения ресторант. Ала още щом оставих таблата на гишето за мръсните съдове, моментално се появи отнякъде и ме дръпна настрани.
- Ел! Можеш ли да ми отделиш две минути?
- Какво се е случило? - поразтревожих се аз от сериозния й вид.
- Дано яденето да ти е дало сили, защото ще имаш нужда от тях.
- Да имам нужда ли? За какво?
Както винаги пряма и безцеремонна, тя ме завлече в дамската тоалетна, близо до входа. После, сред глъчката, която идваше отвън, най-сетне изплю камъчето:
- Започваме утре вечер.
За да не припадна и да й дам време да обясни, се направих на глупачка:
- Започваме какво?
- Предаването.
- Шегуваш се. Другите са те накарали да си направиш майтап с мен, нали?
- Вярвай ми, щеше ми се...
- Как така? Кой го е решил?
- А кой според теб би могъл...? - сподави горчивата си усмивка тя.
За мен това означаваше, че Давид ме хвърля направо в ямата с лъвовете. Не разбирах защо по този начин ме принася в жертва. На какво разчита, като ме подлага на подобно изпитание?
- Вероятно това не му е хрумнало изневиделица, както си седи в кабинета?
- Не, разбира се. Току-що научи, че нашият конкурент пуска новото си предаване една седмица по-рано.
- И то е предвидено за утре вечер?
- Точно така.
- Но това е направо абсурдно! Мислех си, че ще го излъчваме в четвъртък тъкмо защото тогава няма особена гледаемост.
- И аз така си мислех.
- Изпраща крехка черупка, командвана от юнга, срещу най-мощния противников самолетоносач!
Морското сравнение, изглежда, й хареса, защото тя ми махна приятелски, което правеше рядко.
- Значи, трябва да се научим да плуваме, нямаме избор!
Разменихме печални погледи, замъглени от облачета пудра и парфюм.
- Какво мисли Люк по въпроса?
- Също като теб: че ще ни смачкат. Само че върви обясни това на адмирала, за когото значение има само въпросният моряк...
Сведох очи, а след това и глава. Хиляди пъти имаше право. Чувствата на Давид към мен пречеха на точната му преценка. Вземаше решения не като шеф, а като влюбен, импулсивен, до
крайност доверчив, неспособен да се вслуша с тревожните или просто предпазливи изказвания на хората от своето обкръжение.
Когато Клое ме видя да надзъртам в нейния кабинет, ококори очи, защото по инстинкт разбра, че се случва нещо извънредно.
- Давид свободен ли е?
- Да... - изпадна за момент в паника тя, след което погледна екрана на компютъра и часовника си. - За десет минути. След това има среща извън сградата. Да съобщя ли за вас?
- Да, ако обичате.
Бъдещият ми съпруг ме посрещна с разтворени обятия, сякаш това бе обикновено посещение на любезност от страна на съседка, дошла просто да побъбри.
- Ел! Скъпа! Научи ли голямата новина?
Не бях си представяла, че кабинетът на един толкова влиятелен мъж може да бъде така оскъдно обзаведен. Освен бюрото, три фотьойла и тясно канапе, единствената украса в помещението беше малък бронзов бюст на баща му, Андре Барле. За пръв път се изправях пред него, така да се каже, лице в лице.
Давид ме прегърна за момент, а след това ми посочи едно кресло точно срещу неговото, както би постъпил с който и да е свой сътрудник.
- Чудесно е, нали?
- Да, чудесно - уморено повторих аз. - Само че също така напълно невъзможно.
- Защо? Заради този тъпак Крис Хиймс ли?
- Не, аз...
- Изобщо не се притеснявай. Разполагаме с резерв от почти двайсет декора за студиото. Остава само да се подредят, да се регулира осветлението и... напред!
Неговата възторженост правеше всичко да изглежда просто и осъществимо.
- Давид... Забравяш една подробност.
- Каква например?
- Никога не съм заставала пред камерите.
- Напротив! - избухна в смях той.
Все едно да убеждаваш доктор Стрейнджлав да не натиска копчето.
- Не!
- Напразно се тревожиш. За тебе работи най-добрият екип професионалисти във френската телевизия.
- Супер! И за какво ще говоря?!
- Споко! Албан ми съобщи, че имаш достатъчно теми, за да покриеш цели три предавания.
„Една от които е репортажът за горещите момичета!“, изкрещях вътрешно аз. Вече едва се сдържах. Ако някой бе в състояние да му отвори очите в тази лудница, това бях аз.
- Спри... Нарочно ли се преструваш, че не разбираш, или какво?
- Какво не разбирам?
Лицето му придоби мрачен вид.
- Че аз съм нула! Абсолютна нула, чуваш ли? Провалих се на всички кастинги, Давид. и то не защото твоите конкуренти са слепи или мръсници.
- Напротив, те са тъпаци.
Скочих от мястото си.
