В това, че Луи се бе възползвал от безпаричието на Фред и му бе предложил работа, нямаше нищо кой знае колко обидно. Най-унизително за мен бе, че в тази сделка за него аз бях обикновена разменна монета.
- Предполагам, че Давид не е в течение на вашето споразумение?
- Ами не... Пък и не виждам защо. Това си е между Луи и мен.
Разговорът между двама ни се проточваше и хората в студиото вече не криеха усмивките си, като ни гледаха. Някои от тях вероятно вече бяха работили заедно с Фред, защото забелязах, че
му отправят закачливи гримаси и съучастнически жестове.
Всъщност как бих могла да реагирам? Какво да кажа на Давид, та да не приеме присъствието на Фред тук като продължение на моята връзка с бившия ми любовник и да не стане то причина за спречкване между двамата братя?
В крайна сметка реших да се възползвам от случая и най-сетне да поема нещата в мои ръце:
- Окей, Фред. Само че трябва да ти кажа нещо, свързано с Луи.
- Какво, да не би да те сваля?
Направо беше чудно как в резултат от едно наемане на работа моят бивш любовник отведнъж се бе отърсил от всякакви чувства към мен. Луи бе постъпил изключително ловко: с един удар бе потушил гнева на Фред и същевременно бе прекъснал емоционалната му връзка с мен.
- Не съвсем. Да речем, че се държи странно.
Грижливо пропуснах да спомена за поканите му, за писмените повели и за срещите ни в „Шарм“. Наблегнах на вниманието му към мен, на изключителната му щедрост, насочена преди всичко към мама.
- Наистина ли?... Вярно, доста съмнителна работа.
- Неприятно ми е да ти го кажа, но...
Намръщих се.
- Какво?
- Наистина си отличен професионалист, но това, че те е наел, няма нищо общо с твоите качества и никак не е случайно. Чрез теб или чрез мама той иска да засегне мен.
Фред ме изгледа отначало с подозрение, но след това не-очаквано стана сериозен и почувствах как отново се пробужда буйният ми нрав.
- Ясно... Значи, според теб ми предлага добро място не защото струвам нещо. Цялата тази работа е свързана с пъпа на госпожицата.
Опитах се да го хвана за лакътя, но той рязко се дръпна.
- Не се ядосвай, Фред, мамка му...
Той вече се отправяше към колегите си, но моят въпрос го накара да спре.
- Не ти е казал, нали?
- Не ми е казал какво?
- Че ще работиш за мен? Сигурна съм, че е пропуснал да ти го спомене.
- Хм... Вярно. Нищо не ми каза. Разбрах го от „Личен състав“. Само че какво доказва това?
- Чисто и просто, че те манипулира. Съставът на екипа е известен отпреди седмица -блъфирах аз. - Щом си тук бе знанието на Давид, това означава, че Луи се е намесил.
- Твърде възможно - съгласи се той, все още нащрек.
Не виждаш ли, че си играе с теб и с всички нас? За тип като него ние не представляваме нищо. Буболечки, които да стъпче.
Сравнението ми, изглежда, хвана ред, защото по очите му познах, че съм привлякла вниманието му.
- И какво предлагаш?
- Ако Давид научи как те е наел, ще развали договора. Гарантирам ти го.
- Откъде си толкова сигурна?
- Кога постъпи тук?
- Онзи ден.
- Значи, си видял как изгони онези двамата, високата блондинка и кретена, който я чукаше... Просто щракна с пръсти и вече ги няма.
Повторих жеста, за да подчертая думите си.
- Окей. Все си мисля, че мълчанието ти няма да бъде безплатно - подхвърли ми той с блеснали очи.
- Да речем, че и това ще бъде една добра сделка: ти запазваш работата си...
Замълчах, опитвайки се да се сетя каква услуга би могъл да ми направи Фред. Само той можеше да уравновеси влиянието на Луи върху мен, да се превърне в нова страница от безмълвния диалог, който се бе установил между нас.
- Ами аз?
- А ти... Ти ще се постараеш да запишеш колкото се може повече разговори между Луи и неговото обкръжение.
- Да не си откачила? Аз да не съм някакъв Джеймс Бонд?
- Не ме интересува как ще го направиш, Фред. Но искам да ми доставиш разговорите му по стационарния телефон, а освен това да го записваш, когато се намира в близост до някой микрофон в студиото... Ще го хващаш всеки път, когато ти се открие възможност.
Албан се приближи и сложи край на преговорите между нас, но все пак успях да прочета съгласието в очите на Фред, който ми кимна с примирение. Горкият: всичко хубаво, което му се случваше, приключваше по най-гаден начин.
- Ел? Ще дойдеш ли в гримьорната? Ако искаме да свършим до обед, веднага трябва да се хващаме за работа.
Времето до обяда премина на един дъх. Албан не се отделяше от мен. Всички я уважаваха независимо от стажа и положението във фирмата. Освен това Люк и Филип от време на време прескачаха насам и допринесоха за успеха на тази първа фаза, както и за успешното ми вписване в колектива на предаването. Дори Фред се държа безупречно, оставяйки на заден план нараненото си мъжко самочувствие, като от време на време дори разведряваше обстановката с някоя шега или закачка.
Момичето, което виждах на контролните монитори, приличаше на мен не повече от някоя дубльорка на истинската актриса, но с времето постепенно свиквах с това странно раздвоение, започвах да контролирам израза и жестовете под неумолимото око на камерата.
