За момент изпаднах в паника, защото ми хрумна безумна мисъл, която веднага отхвърлих: ами ако Орор никога не е съществувала и е плод на нечие болно въображение? Не, невъзможно. Какъв смисъл би имало двамата братя да си измислят подобна жена? Защо ще играят такава комедия, предназначена специално за мен?
Докато сутринта поставях халката на пръста си, имах усещането, че прониквам в живота на призрак, на зомби без минало и без очертания. Дори по-зле - на нереално същество.
Най-сигурният начин да го изпратя обратно в неговите селения, да го прогоня от живота си, бе да хвана химикалката: подписвайки брачния договор, предложен от Давид, който Арман ми бе донесъл, щях да придам на нашия съюз и на сегашния момент много повече плътност от всякакви спомени, действителни или измислени. Ала все не смеех да го направя. Десет пъти посягах към долния ъгъл на страницата и десет пъти дръпвах ръка, сякаш ме възпираше невидима сила, чието име и влияние върху мен вече ми бяха добре известни.
Среща в студиото, красавице.
Вярвам в теб.
Обичам те.
Д.
Бележката, оставена от Давид върху масата за закуска, изобщо не повдигна самочувствието ми, което се намираше в най-ниската си точка. При това за мен това бе най-важният ден. Денят на първата ми поява на телевизионния екран. Щеше да се осъществи моята мечта, което за всяка друга жена на мое място би било като дар от небето. Значението и залогът на предстоящото събитие би трябвало да заличат веднъж завинаги вечерите в хотел „Шарм“, гласа и парфюма на Луи. Би трябвало да треперя от страх, да пърхам от нетърпение, да стена от възбуда. Нищо подобно: чувствах се помръкнала, отнесена някъде другаде, далеч от случващото се и от моите амбиции, които в този момент ми се струваха празна, смешна суета.
Вършех всичко с такова нежелание, че пристигнах в последния момент, когато целият екип вече ме очакваше в студиото. Преди това за мое собствено учудване си позволих лукса да направя отклонение и, с визитна картичка в ръка, взех линия 2 на метрото до спирка „Пер Лашез“
Срещу прословутото гробище започваше широкото и разкошно авеню „Репюблик“, а отляво, малката уличка „Шмен Вер“, далеч по-тясна и обикновена на вид. Спуснах се по лекия наклон, сред миризмата на кебап, която от ранна утрин се носеше над тротоарите с препълнените кофи за смет. От нея, както и от вонята на отпадъците ми се повдигаше, но за щастие, духаше лек ветрец.
Отдалеч забелязах боядисаната в кафяво фасада на книжарницата, притисната между пакистански базар и галантерия за продажба на едро. Дискретната табела, „Ла Мюзардин“, не уточняваше какви издания се предлагат, но един поглед към витрината разсейваше всякакви съмнения.
Бутнах вратата и стъпих върху червения мокет на тихата книжарница, където пред отрупаните рафтове се мотаеха неколцина посетители. Очаквах те да са някакви извратени типове в шлифери, възрастни господа с похотлив вид или амазонки с къси полички. Ала макар мнозинството от клиентите да бяха мъже, като цяло ми се сториха доста обикновени. Тук-там няколко двойки се притискаха малко по-силно, някакъв господин шепнеше нещо на ухото на поруменялата си съседка, а друг галеше с ръка пищния и заоблен задник на своята приятелка. Дали след покупките се канеха да правят любов? Дали щяха да открият тук достатъчно гориво за своите фантазии?
Тематичната подредба бе напълно ясна: отляво до входа се намираше еротичната литература; отдясно и край касата - фотоалбумите и книгите голям формат; в дъното, отдясно -илюстрованите издания и комиксите. Най-сетне, в дъното, отляво - справочниците с дребни подаръци към тях.
Със списъка в ръка, без труд открих първите препоръчани заглавия, които постепенно оформиха малка нестабилна купчинка. Тъй като не ми се искаше да се бавя - от втренчените погледи, които вече опипваха формите ми, започвах да се чувствам неудобно, - побързах да се отправя към самотната продавачка зад щанда, невзрачна, късо подстригана брюнетка. Пътем обаче няколко корици привлякоха вниманието ми. Беше поредица албуми, наречена
Дали все още се намирах под влиянието на безумствата от предишната вечер? Нима лианата, увила се около мен по заръка на Луи, до такава степен ми бе повлияла? Дадох си сметка, че прелиствам страниците, без да мога да спра, като омагьосана от този щанд, без задръжки, питайки се дали бих могла и аз да се поява в подобен албум и дали щеше да ми бъде приятно на свой ред да проникна в тези съвършени, разтворени и влажни отверстия, ако разполагах със съответния продълговат и твърд предмет.
