Стаята беше такава, каквато я помнех, обзаведена като в публичен дом от „лудите години“, цялата в лъскаво червено кадифе и огледала в стил рококо с арабески. По стените имаше оригинални афиши за „Фоли Бержер“, напомнящи миналата слава на жената, отдадена телом и духом на това заведение. От пръв поглед разбрах, че тази среща ще бъде във всяко отношение различна от предишните. Като се започне с яркото, почти крещящо осветление на множеството полилеи, за разлика от полумрака, към който бях започнала да привиквам.
Другата новост бе присъствието на човек в стаята още преди да вляза в нея. Изключвам последната вечер, тъй като Луи, или мъжът, който се представяше за него, при появата ми стоеше в сянка и излезе напред едва по-късно. И най-сетне, а това наистина бе новост: човекът, който ме очакваше, не бе мъж, а жена.
Маската върху лицето й не можеше да прикрие нейния пол, който ясно личеше по формите на тялото, изпъкналата гръд, бедрата и стройните крака. Беше чисто и просто разкошна. Прелестта й се допълваше от гладката, матова кожа, изпъната над издължените и пъргави мускули, която грееше под лъчите, които падаха от тавана. Жената беше неподвижна, но всичко в нея говореше за гъвкавост и грация, присъщи на танцьорка, подобна на Прекрасната Отеро. И тя, подобно на нея, притежаваше най-прекрасните гърди, които бях виждала до този момент, с горделива твърдост и безупречна закръгленост.
Ала едва когато пристъпи към мен с котешка походка, кръшна като манекенка на подиум, със сигурност я разпознах. Това бе Лиан, прелестната метиска, която бях видяла под ръка с Луи вечерта на първата ни среша, а по-късно с клиент в хола на същия този хотел. Безупречната й физика действаше потискащо на нас, простосмъртните жени.
- Нямам никакво желание...
Тя постави върху устните ми тънкия си и лек като стръкче тръстика показалец, за да ме накара да замълча. Нейните устни безмълвно ми казваха: „Шшт“.
С естествена властност, но без грубост тя направляваше движенията ми. С удивление открих у нея мека, почти гальовна нежност. Без съмнение изпълняваше нечии нареждания, но като всички момичета на повикване от висока класа, умееше да придаде на заучените си жестове илюзията за искреност. Бе по-скоро актриса, отколкото проститутка.
Под звуците на мелодията за пиано, която не можах да позная - може би Шопен, - тя започна да сваля една по една дрехите ми, бавно, грижливо като същинска гардеробиерка, като внимаваше да не измачка нито една от тях. Всеки път пръстите й докосваха кожата ми, която изпитваше все по-осезаем трепет.
След като ме освободи от одеждите, без да ме пита, тя разрови чантичката с моите съкровища и измъкна от нея ветрилото.
Поднесе ми го като някакъв свещен предмет, в очакване сякаш на моето одобрение, но тъй като аз продължавах да стоя вцепенена от изумление, започна да търка вулвата си с дръжката и едва тогава открих, че слиповете й са разцепени на съответното място. Ето нещо, което не бе плод на преструвка: когато вдигна и го поднесе към очите ми, видях, че дръжката е лъскава от влага.
- Оближи го - подкани ме тя с дълбок, ласкав глас.
Подчиних се, отначало плахо, а след това с нарастващо желание, поемайки в уста черната лакирана дръжка, сякаш тя бе фалосът на най-желания от мен мъж. За да ме насърчи, тя протегна ръце към мен, положи върху раменете ми дългите си, копринени длани, гъвкави и меки като плуващи във водата листа, а след това започна да ме гали с възбуждаща мудност, после все по-бързо, спускайки ги към шията, гърдите и накрая към корема. Там пръстите й се вплетоха за момент в пухкавите къдрици, а някои от тях палаво се вмъкнаха за момент вътре в мен.
Окуражена от моето покорство, тя стана по-нападателна. Коленичи пред мен и след като здраво ме хвана през талията, вмъкна лакираната дръжка във вагината ми. Краката ми неволно се разтрепериха и за момент залитнах, ала ръката й, както и дръжката, която проникваше все по-дълбоко, ми позволиха да запазя равновесие, при което ветрилото играеше ролята на кол, върху който постепенно се набивах с наслада, въздишайки на пресекулки.
Размерите на предмета не бяха по-големи от тези на мъжки член, ала усещането бе съвсем ново благодарение на изключителната му твърдост, която му позволяваше решително да преодолява всякакво препятствие по пътя си. Не се чувствах нито разкъсана, нито пронизана, а изпълнена, завладяна, напълно покорена. Мисълта, че подобна наслада може да има за източник подобен съвсем обикновен предмет, при това направляван от ръката на жена, допълнително засилваше объркването ми. Скоро напълно се отпуснах върху вкараната в мен ос, с подгънати
колене, питайки се колко навътре мога да приема този натрапник.
- Сега ела.
Без да извади ветрилото, тя ме отведе до покритото само с бял чаршаф легло и внимателно ме положи върху него, сякаш бях крехко цвете, като при това дръжката нито за момент не се отклони встрани и не нарани вътрешностите ми.
