Предполагам, че Луи едва ли би се изразил по различен начин, ако решеше да положи върху хартия намеренията си по отношение на мен, която може и да бях вече негова вещ, но все още не бях станала негова любовница. Макар уместни и виртуозни, тези думи ми се сториха празни от съдържание. Нямах охота за речи и слова. Нито пък за поучения и упреци. Не желаех да се отнасят към мен като към принцеса, но не и като към робиня или като към обикновен обект на насладите и декоративен орнамент. Желаех само един от двамата, Давид или Луи, да ме вземе в прегръдките си, да ме дари със своята нежност, а аз в замяна да му дам своето доверие, и това с един замах да измете миналото, където те ме държаха в плен, макар то да ми бе напълно чуждо. Желаех да живея пред тях, за тях, срещу тях, а не да бъда върволица от понятия в пола или залог в една абстрактна надпревара, резултат от разпада на тяхното семейство.
Един проблем, на който вътре в себе си все още не съм
намерила решение: до каква степен е приятно да бъдеш за своя партньор обикновен сексуален обект? Имам предвид да бъда за него обикновена играчка, инструмент, към който той да посяга, когато му се прище.
Напротив, блъскаше с все сила, проникваше тъй дълбоко, че удряше носа ми с корем, опитвайки се очевидно да достигне с главичката до гърлото ми, готов във всеки момент да се изпразни. Задушавах се и не се сещах за нищо по-унизително от това брутално нахлуване в устата ми, от насилственото ми превръщане във вещ, сякаш резките напъни на члена му щяха да ме лишат веднъж завинаги от дар-слово, да задушат в зародиш всяка моя дума, за да може след това да разполага с мен по свое усмотрение като с отвор, в който да проникне с взлом.
Бих ли реагирала със същото отвращение, ако бях влюбена във въпросния мъж? Бих ли
приела да бъда креатура на моя любим?
(Ръкописна бележка от 14 юни 2009 г., съставена от мен)
Тази размисли ми припомниха прихванатите от Фред телефонни разговори между Луи и мама. Откъде-накъде се бе загрижил толкова за нея? Какви биха могли да бъдат мотивите му за подобна удивителна и дори неуместна постъпка, освен интереса му към мен и грандиозния му проект да ме подведе и да ме унищожи?
Мога ли да говоря с теб сега?
Ето че Фред реши най-после да ми се обади. Ала в момента не бях в състояние да слушам сарказмите му и шегите по мой адрес, които несъмнено бе чул вечерта от новите ми колеги.
Към обед обаче получих друго съобщение, което с леден тон ми припомни моите задължения.
Чакам те. Д.
Взех си набързо един душ, навлякох костюм номер едно, сако-панталон, огърлица от изкуствени перли и обувки почти без токчета. Строго и професионално облекло.
Двайсет минути по-късно таксито ме остави пред грейналата на слънцето стъклена кула. Все пак отвън и от този ъгъл огромната й остъклена повърхност бе напълно непрозрачна. Зад външния блясък мистерията Барле очевидно бе добре пазена.
Клое не се мяркаше никъде, но вратата на кабинета на Давид бе открехната като очевидна покана да вляза. Промъкнах се вътре, тихо и дискретно като лист хартия, когато край лицето ми прелетя тапа от шампанско, последвана от характерния пукот.
- Вие ли сте водещата на предаването
Стоях предпазливо в един ъгъл на кабинета, на почетно разстояние от неговите викове и преди всичко от ръцете му.
- Е... Така изглежда.
Той напълни чашите, поставени пред него, взе ги внимателно и пристъпи към мен, като усмихнато ми подаде едната.
- В такъв случай пийте заедно с мен, госпожице... Нещо ми нашепва, че сте го заслужили...
- Нещо... нещо? - заекнах слисано.
- А аз с пълно право ви накарах да се поразмърдате. Чуй това - провикна се тържествуващо той и взе от бюрото някаква таблица. - Пет цяло и две десети процента от пазара на телевизионни продукции!
- Това добре ли е? - престорих се на наивна аз.
- Шегуваш ли се? Постигнала си най-високия рейтинг за последната година сред новинарските и масовите канали от групата ТМГ!
- Не може да бъде.
- Седем цяло и осем десети процента. И то спрямо нашумял американски филм! Седем цяло и две десети процента спрямо магазинно предаване и една премиера... Това е чудо!
- Наистина ли?
- Даваш ли си сметка: влизаме в Топ 20! От първия път!
Мащабните стратегически цели по принцип ми убягваха, но като гледах искрената му радост и след няколко глътки от пенливото питие на свой ред бях обзета от опиянението на победата.
Беше ми простено преждевременното ми и катастрофално напускане на студиото. Простени ми бяха грешките на дебютантка. Разсея се като дим страхът, че мога да бъда разкрита от репортажа на Луи, стопи се намерението ми на всяка цена да си отмъстя на София.
