Този самодоволен и надменен човек ме удивяваше със способността си внезапно и твърде убедително да изобразява смирение. Прямият му обикновено поглед сега бе сведен към грапавата настилка на двора. Въпреки това не пускаше ръката ми.
- Когато те зърнах в монитора с тази рокля... с тази прическа...
- Какво? Откога стана специалист по костюмите? Мислех си, че те интересува по-скоро онова, което се намира под тях.
Забележката му го зашлеви като плесница, но той не изгуби самообладание.
- По онова време начело на групата все още беше баща ми, аз го помолих да направим пробни снимки на Орор.
Продължението бе съвсем логично:
- И е била в тази рокля, така ли?
- Да, не точно същата, но подобна.
Ако казваше истината, наистина лесно бих могла да си представя какъв шок е било за него да ме види така на екрана.
Оставих го да продължи.
- Струва ми се... че просто не можах да издържа, като виждах колко приличаш на нея.
По сведените му очи разбрах, че действително е бил наранен.
- И затова накара Гийом да не излъчва предаването?
- Знам, че е глупаво. Съжалявам...
Така да бъде.
Само че какво би трябвало да отговоря аз? Колкото и откровено да бе признанието му, то не заличаваше останалото. Изобщо не оправдаваше онова, което бях научила от Франсоа и от Ребека.
Бих могла да се задоволя с това трогателно признание, да утоля жаждата си със сълзите, които сякаш напираха от очите му, и да поставя всичко под капака на забравата. Бих могла да се задоволя за пореден път с обещанията му за прекрасен живот. Само че прекалено много ми се беше насъбрало...
- Значи, „Нощните красавици“ са били предназначени само за това - да си намериш друга жена? Друга Орор?
Лицето му се сви в недоверчива гримаса. Очевидно не бе очаквал, че и това ми е известно. А още по-малко, че ще му го хвърля ей така, право в лицето.
- Не е толкова просто... - опита се той да замаже положението.
- Да или не: вярно ли е, че агенцията на Ребека е служила като частно бюро за женитби? Да... или не? - натъртих аз върху последния въпрос.
Обърканият му вид не бе в състояние да прикрие напълно раздразнението, което се надигаше у него. Пристъпваше от крак на крак или потропваше с върха на обувката, неспособен да надмогне трескавото си състояние.
- Да... Но дължа да поясня, че идеята беше на Луи.
„Освен ако не беше идея на Луи. Така и не разбрах“, бяха думите на Ребека.
- И какво променя това?
- Променя това, че аз никога не съм бил съгласен. „Нощните красавици“ не бяха замислени като капан. Във всеки случай... не от моя гледна точка. Просто като средство да бъде осъществена един ден срещата между нас.
- Ами Луи? - продължих да настоявам аз.
Въпросът ми видимо го изненада.
- Луи е вечен ерген. Свободен ловец, така да се каже... Непрекъснато в дирене на свежа плът.
Упрекът му така силно ме нарани, сякаш бе отправен към мен. Не толкова, че сама бях влязла в клетката, откъдето този взискателен вълк подбираше жертвите си. По-скоро виждах самата себе си в ролята на хищника, който той описваше, и не можех да понеса мисълта, че по този начин отгатва същинската ми вътрешна природа. Като вулгарна потребителка, следваща една
болезнена наклонност.
След няколкото сеанса в хотел „Шарм“ бях наясно, че нещата са много по-сложни.
- За него „Нощни красавици“ дълго време беше полезна придобивка. Достатъчно бе да вдигне телефона и Ребека веднага изпълняваше поръчката. Доста странна връзка впрочем, при която дилърът ревнува дрогата, която доставя на своя клиент...
За пръв път говореше за брат си без заобикалки и без всякакви скрупули го разобличаваше. Дори не се опитваше да оправдае или да подири причина за влечението му по секса. Произнасяше над него едва завоалирана морална присъда.
- ...с една дума, не желая дори да науча всички подробности, но ми се струва, че в тази афера има доста съмнителни страни.
Съмнителни?
Спомних си за тъмните сделки, които ми бе описал Маршадо. Еротоманията на Луи бе нещо съвсем невинно в сравнение с тях.
- Съмнителни ли? - наежих се аз. - Съмнителни като порно филм с участието на робини от Източна Европа?
Ударът му улучи целта и за известно време го остави безмълвен.
- Е? - настоях аз. - Съмнителни като това да ме оставиш да преспя с най-добрия ти приятел вечерта, когато се запознахме?
За момент той пусна ръката ми. По изражението му разбрах, че съм прекалила. Той сви глава между раменете, като че искаше да се запази от следващите удари, след което възвърна самообладанието си и изпъчи гърди, готов да се защити по този въпрос:
- Инвестициите, за които говориш, са били правени без мое знание.
- Наистина ли? - възкликнах саркастично аз.
- Наистина. Човекът, който ги бе осъществил под прикритието на фирмата, бе уволнен още преди няколко години. Само че в суровия свят на финансите подобно петно не се изчиства лесно... Дори когато си напълно невинен в личен план.
Бях слисана. Пред очите ми отново се появяваше звярът на медиите, привикнал на всякакви въпроси и всякакви интервюта. Решен бе да не се остави да го натикат в ъгъла без бой.
