Освен магнитната карта за „Шарм“ и обичайната визитка, в кутийката имаше само един предмет: черни мъжки боксерки, каквито видях опънати по задниците на клиентите в „Бригантен“. На коя ли прочута куртизанка съответстваше този атрибут? Докато въртях между пръстите си памучната тъкан, вниманието ми бе привлечено от една особеност. Освен обичайната подплата отпред, такава имаше и откъм задните части. При опипване усетих няколко секретни копчета, които изобщо не бяха декоративни. С тяхна помощ се откриваше отвор, не по-голям от билет за метро. Вече бях виждала подобно приспособление на дамски слипове откъм цепката, предназначено да послужи при спешни случаи. Присъствието им тук ме накара да се замисля. Край на колебанието ми сложи новата повеля:
8 - Забраната ще нарушиш
Ето какво ми бе подготвил в своето безумие Луи в навечерие-то на моята сватба. Тайната врата. Забраненият вход. Пълната капитулация за мъжа и за жената... Разкриването на нов отвор на удоволствието, на ново огнище на усещания, интересна и едновременно плашеща перспектива.
Член шести: Заздравяване на съюзите.
Затворих се в гардероба на спалнята и, далеч от недискретни уши, се обадих на София. И дума не можеше да става да отида сама на тази последна среща.
- След колко време можеш да бъдеш в хотел „Шарм“? - прошепнах аз.
- На работа съм, така че...
- Къде? На „Пигал“ ли?
- Да. Остават ми още няколко тура.
Представих си я такава, каквато я бях видяла преди известно време, изложена на погледите под червената светлина, с разтворена вагина, пъхнала вътре два пръста...
- Ел, ако обичаш. Ще те компенсирам за загубата. Почакай. Ако си тръгна сега, ще трябва да се простя с работата си!
- Мамка му, Софи! Ти това работа ли го наричаш? Стига да искаш, Давид ще завърти два телефона и ще получиш място в сериозна фирма. И няма да правиш стриптийз пред разни дебели гадняри.
Дойде ми отвътре. Гласно изразих дълго премълчаваното си отвращение от онова, което тя правеше.
- Щастлива съм да чуя, че можеш да ми помогнеш, макар още да не съм я докарала дотам -изръмжа тя само заради принципа.
- Не искам да ходя там сама - настоях аз. - Наистина имам нужда от теб.
Това бе самата истина. Необходима ми бе опора. Естествено, не бих могла да си представя по-неподходяща наставница от София, що се отнася до обуздаване на плътските желания и връщане към здравия разум. Но не виждах кой друг би могъл да ми се притече на помощ след едно телефонно обаждане.
И така, трийсет минути по-късно, на малкото площадче пред „Шарм“, точно пред синята телефонна кабина, където Луи ме бе подложил на изтезание, заварих София раздърпана, разчорлена, но все пак точна.
Когато ни видя да влизаме в хола на хотела, господин Жак намръщи чело в знак на напълно оправдано удивление. Явно не бе очаквал да се появя с придружител. Понякога горещите момичета пристигаха тук под ръка с мъж, а излизаха сами. Никога не се явяваха по две, а още по-малко в такъв небрежен вид. Първите ми думи дадоха тон на напрегнат разговор, също както предишния, който бях провела с него:
- Коя стая? - запитах аз без каквото и да било предисловие.
- Забелязвам, че сте изгубили добрите маниери, Ел... Жал ми е за вас.
- Запазете си превземките за онези, които плащат сметката за стаите. Както знаете, моята задача се свежда до това да лягам в тях.
Едва прикрития ми намек за истинското предназначение на неговото заведение го накара да направи кисела гримаса. Такъв си беше господин Жак, този Тартюф на бардаците. Приемаше в своя хотел най-отвратителните перверзии, стига никой да не споменава пред него за тях.
Той се изправи, опъна пешовете на ливреята, скован, готов да ми предостави исканата информация.
- Така да бъде. Очакват ви в...
- Почакайте! - прекъснах го аз. - Предпочитам да ми я запишете ето тук.
Подадох му визитката с осмата повеля откъм празната страна. Неочакваната ми прищявка го изуми.
- И защо?
- Просто така. Ако обичате.
Той започна да мести поглед от мен към София и обратно, но тя на свой ред го подкани:
- Хайде, след като госпожицата така любезно ви моли.
Той хвана лъскавата черна писалка, с която не се разделяше и постоянно въртеше между пръстите си. После грижливо написа с широкия си, закръглен почерк, който разпознах още при първите извивки:
Кавалер Д’Еон Трети етаж
Интуицията ми не ме бе излъгала: именно той бе авторът на поканите, а грумовете на хотела, начело с Изиам, му служеха като куриери. „Шарм“ действително бе центърът на паяжината, изплетена от Луи. Мястото, където той щеше да ме привлича, докато не сложех точка на нашата
връзка.
- Благодаря ви - дарих го аз с признателна усмивка. - Засега това е единственото, което искам от вас.
Вече се бяхме отправили към асансьорите, когато внезапно се обърнах:
- А, впрочем... Забравих нещо. София ще остане до вратата. И дума да не става вие или някой от вашите служители да се опитва да я отстрани оттам, докато се намирам вътре.
- Както желаете - съгласи се той, без да ме погледне.
