Хотели - Първа стая полностью

- Можеш да провериш. Стефен Дьолакроа - това е името на експерта, когото назначих и който ме предаде.

- И защо е направил това?

- А ти как мислиш? В полза на конкуренцията. За да ме накисне в тази мръсна афера. За да ме съсипе, а след това да изкупи на безценица групата „Барле“. Тези неща се случват всеки ден, но в медиите за това не се споменава нищо.

Подобен метод силно напомняше чутото от Маршадо по телефона, а след това на терасата в „Марли“. В икономическата война няма забранени удари.

Тъй като продължавах упорито да мълча, той реши да ме провокира по свой начин, за да ме накара да реагирам:

- Ако не ми вярваш, питай Маршадо! Очевидно двамата сте по-близки, отколкото съм

очаквал...

Дали този финал влизаше в споразумението, сключено между двамата? Отново си припомних различните етапи на играта, в която бях включена: Франсоа ме поръчва при Ребека по нареждане на Давид; той пък се преструва, че случайно ме е открил вечерта, прикривайки по този начин средството, до което е прибягнал, за да стигне до мен: щях ли самата аз да се съглася да се видя отново с него, щях ли да го намеря толкова очарователен, ако знаех на какво и преди всичко на кого дължим тази вълшебна среща? Тогава се е предвиждало Маршадо да изпълни задачата, а след това да му отстъпи мястото си. В последния момент обаче той се увлича и ме отвежда в „Шарм“, убеден, че никога няма да посмея да призная тази забежка пред бъдещия си съпруг.

Трябваше да призная, че в това имаше логика. В крайна сметка Давид си е търсел жена, а не някоя курва...

Сега бе мой ред да го хвана за ръката. После в неудържим порив да се притисна до него. Той бе все така корав и топъл, какъвто го помнех. Ухаеше на тоалетна вода, която не познавах, цитрус с добре дозиран възкисел оттенък, който окончателно ме накара да се размекна.

Какво ме караше да се връщам при него, след като мечтаех за прегръдките на друг? Чувството за вина? Угризенията, че за момент съм видяла в негово лице чудовище, каквото той изобщо не беше?

Можех спокойно да му простя, защото според думите му той действително нямаше никаква вина. Все пак в какво бих могла да го упрекна? Че е използвал богатството си, за да си изгради красив и хармоничен живот, без сърцераздирателни драми и лудост?

С непрестанните си въпроси, с манията да разкрия истината, с любопитството на репортер, непрекъснато насърчавано от разкритията на Ребека и на Луи, самата аз не се бях държала по-добре.

Давид може би беше властен, непостоянен и холеричен, взискателен и своенравен, способен на всичко, за да се сдобие с мечтаната играчка. Ала нима нямаше право да има до себе си жена, която го обича, а не е вманиачена на всяка цена да узнае всичко?

В неговия живот си имаше тъмни ъгълчета. Сега вече и в моя също.

Струва ми се, че именно в този момент осъзнах какъв срок бе определил професор Пласман, без да се опитва да смекчи очевидната истина: мама щеше да умре, каквито и да бяха резултатите от американската терапия.

Може би следващия месец. Може би след една година. Или веднага, още сега. Под олющения таван на болничната стая. Не бих могла да посрещна това сама. Нуждаех се от рамо, на което да се опра. Нуждаех се от Давид, в чиито прегръдки да се сгуша.

Нуждаех се от здрава опора, която да укрепи крехката сграда, в която се бях превърнала.

Когато примирието е толкова крехко и предварително изложено на нови кризи, има признаци, които не лъжат. Изучавала съм това в лекциите по история по повод Версайския договор, за който днес всички твърдят, че е съдържал кълновете на нов световен конфликт.

Въпреки това нито едно лошо предзнаменование не смути следващите часове. Ала би трябвало да проявя предпазливост. Ведрата атмосфера, която цареше в дома Дюшеноа, бе прекалено идилична, за да бъде реална. Дори Фелисите, Синус и Косинус сякаш бяха постигнали мълчаливо споразумение за подялба на територията за игри, като котката царуваше на горния етаж, докато двата мопса бяха наложили властта си на партера и в градината.

Член първи: Оръжията да замлъкнат.

Противно на моите очаквания, Давид не отиде на работа. С кратък телефонен разговор съобщи на Клое, че няма да се връща в кулата „Барле“ до края на деня. Така или иначе, както напомни на своята асистентка, бяхме в навечерието на неговата сватба. На нашата сватба.

В резултат от забавна смяна на ролите, той се предостави изцяло на разположение на Арман, за да му помогне в последните приготовления, които бяха на път да погълнат майордома, стресиран и зачервен като рак. Задачата на бъдещия ми съпруг се свеждаше преди всичко до това да дава указания на работниците, които монтираха големия сенник върху отчасти пожълтялата от първите горещини морава. Около него щяха да бъдат разположени няколко по-малки палатки.

Член втори: Всеки да се оттегли в своя лагер.