Коленичих между краката му, дръпнах ципа на панталона му и бръкнах в отвора, за да измъкна члена му. Беше вирнат нагоре като пълзящо растение. Не беше особено дебел, но дължината компенсираше това. Главичката се оголи от само себе си, дори без да съм я докоснала. Не се разширяваше особено и бе естествено продължение на стъблото. На върха вече блестеше капка семенна течност, готова да се плъзне надолу по лилавата лигавица.
Притиснах здраво с длани бедрата му, за да предотвратя всеки опит за бунт. Сетне, под смаяния му поглед, наведох глава и изплезих език към върха на главичката. Мляскайки като котка, избърсах капката, след което започнах жадно да ближа члена му, поемайки го все по-навътре в устата си, докато не го налапах целия.
- Не... Не така... - простена той, противейки се отчаяно на поривите на своя пенис, който тръпнеше от наслада в гърлото ми.
Движех и плъзгах устни, цялата долна част на тялото му извършваше необуздани движения, желаейки повече, по-силно, по-бързо. Ала при всеки негов напън аз нарочно се отдръпвах и изоставях члена му сам, объркан, което удесеторяваше страданието и желанието му. Първоначално тези интермедии бяха кратки, но постепенно ги удължих, за да мога да произнеса няколко думи преди поредното му проникване в мен:
- Каква е забраната за мен?
Поех го до самата основа. Удоволствието, което изпитах при това, изненада самата мен.
- Да обладаеш жената на твоя брат? - за пръв път се обърнах към него на „ти“, което в този момент бе повече от фамилиарно.
Завъртях език около издутата до пръсване главичка, готова да изхвърли в мен изпълващата я бяла течност. Почувствах, че и аз се подмокрям.
Пъхнах върха на езика си в отвора и усетих как той целият се сгърчва, изненадан от докосването на тази чувствителна точка. Устоях на порива да пъхна пръст във вагината си и да почувствам топлината, която я изгаряше в този момент.
- Не ти ли стига?
Ускорих постъпателното движение. Започнах да издавам характерното мляскане, което, по признанието на един от някогашните ми любовници, допълнително усилвало възбудата и удоволствието му.
- Така или иначе, разказах всичко на Давид.
Притиснах горната част на тялото му към леглото и стиснах с длан гърдите му. Лиших жертвата си от всякаква възможност за бягство.
- Какво? - изръмжа той.
Заех се отново с изпадналия му в екстаз член, който вече бе извън контрол, изцяло отдаден на моите прищевки. Вземах го между лъскавите си устни, разтварях ги широко, а след това отново свивах уста около натрапника.
Поех го толкова дълбоко, че почти не можех да дишам. Неговият дъх също пресекна и той дори не можеше да продума.
- И въпреки това ме обича, ясно ли ти е?
Опитваше да се отскубне, но с тръпнещата му плът в устата, аз притиснах чело в корема му, за да го обуздая окончателно. В този момент бях негова господарка и имах намерение да си остана такава.
- Всичко ми прости.
Последно проникване, съпроводено от спазъм, който предвещаваше свършека.
- Престани! - кресна той. - Казвам ти да престанеш!
Плесницата дойде без предупреждение. Не беше много силна, но достатъчно рязка, за да изтръгне пениса му от устните ми. Изправихме се почти едновременно, еднакво учудени от този неочакван край. Бе прибягнал до крайно средство: като нищо можех по рефлекс да стисна челюсти и да прехапя члена му през средата. Да го схрускам като сухар.
- Ти не разбираш - подхвана той с все още стърчащ от дюкяна му пенис.
- Не разбирам какво? Че се опитваш да го накажеш за смъртта на Орор? Че се възползва от моята работа в агенцията, с помощта на която Давид ме откри, за да ме изнудваш?
От вълнение трапчинката на бузата му се появи тъкмо там, където я бях забелязала в Малмезон.
- Не е това... - измънка той.
По-уязвим никога не го бях виждала.
- А какво е? - почти изкрещях аз. - Какво правим двамата тук? Нима не предаваме Давид?
Трапчинката на истината. Малката вдлъбнатина върху лицето, когато то не лъже.
- Просто изпълняваме неговия план.
- Моля?
- Просто неговия план... - повтори той с празен поглед.
„Това, което той прави, не е насочено срещу Давид, беше го защитила Ребека. Прави го заради теб.“
Заради мен или заради брат си?
Внезапно мъглата започна да се разсейва над пейзажа, описван от Луи. Пейзаж в руини. През всичкото това време ги бях смятала за съперници, а се оказваха съюзници.
- Караш ме да ти повярвам, че Давид те е накарал да ме привлечеш тук, в тези стаи?
Той се задоволи да кимне с глава.
- И тази постановка, пакетите, повелите... Това става по негово желание?
- Естествено - с болка в гласа потвърди той. - Поне по принцип. Даде ми свобода относно формата. Относно подробностите.
Залитнах и подирих опора в най-близкия предмет, писалището с безброй малки чекмеджета.
Беше дори по-зле, отколкото си го бях представяла. Подложена бях на този разврат дори не зарази благороден мотив като огорчението или озлоблението. Просто се бях превърнала в еротичен аксесоар на двама луди. Двама братя, до-статъчно побъркани, за да споделят фантазиите си и дори играчките.
- Само че не поради причината, която си мислиш - побърза да добави той.
