Тази вечер на смяна беше рижото момче от асансьора. Неразговорлив както винаги, младежът просто ни качи до третия етаж с тъмносините врати и ни отведе до последната, на другия край на коридора. Когато отключи вратата, София го прониза с изпепеляващ поглед и той побърза да се оттегли, като ни остави сами пред прага.
- Как си, хубавице?
- Добре съм, не се тревожи.
- Ако има проблем, не се колебай да ме извикаш, нали?
- Окей. А ти къде ще се настаниш?
- Видях служебно стълбище до асансьорите. Ще те чакам зад вратата.
- Супер.
- Искаш ли да ти се обадя, когато го видя да идва?
Сигурна бях, че Луи непременно ще дойде на срещата. Че този път ще се яви лично, а няма да ме остави в компанията на разгонени твари или да ми изпрати някой свой заместник от единия или другия пол.
- Не. Това нищо няма да промени. Знам какво да направя.
При тези думи сложих ръка върху кръстосаната яка на мантото си, прекалено плътно като за сезона и за топлината в стаята, въпреки липсата на подплата.
За последен път тя ми намигна окуражително и се изгуби в полумрака на коридора.
Член седми: Заемане на териториите, изоставени от врага.
Претрупаната украса в стил „Луи XV“ допълнително правеше атмосферата в стаята „Кавалер Д’Еон“ още по-задушна. Както в повечето стаи на хотела, единственият прозорец беше затворен.
Декорът се състоеше от дебели ориенталски килими, синкава дамаска по стените с цветни фигури и тежки мебели, най-внушителни от които бяха тоалетката с подвижно огледало и леглото с тапицирани табли. Над него се издигаше балдахин от позлатено дърво и завеси от синя коприна, в тон с характерния цвят на целия етаж.
В мантото от Серж направо изгарях. Чувствах се като в камизола за изпотяване и доколкото можех да видя отражението си в огледалните повърхности наоколо, зачервеното ми лице ясно издаваше моето състояние. В опит да се справя с неприятното усещане, прокарах длан по тила си под високия кок, в който бяха събрани косите ми.
Въпреки това устоях на изкушението да се съблека. Не желаех предварително да се издавам. Сега за мен най-важно бе на свой ред да го изненадам. Крайно време беше да го изпреваря. Поне с едно квадратче. Да му докажа, че не съм обикновена пионка между ловките му пръсти.
Вратата внезапно се отвори като знак може би за моето избавление. Единствената ми мисъл бе да сваля час по-скоро дебелата обвивка, в която доброволно се бях напъхала. За пръв път той се яви пред мен на светло. Стига толкова маски, качулки и комбинезони. Край на полумрака и на мизансцените, предназначени да го прикрият и да ме объркат. Беше облечен във втален елегантен костюм, под който се виждаше жилетката с бронзов цвят. С дръжката на бастуна той захлопна вратата зад себе си, което означаваше, че от този момент нататък всеки от нас е заложник на другия.
- Добър вечер, Ел.
Докато замислях моя план, дълго време се бях колебала как да подходя към него. Да го поставя на мястото му. Да го запратя в чистилището на неистовото му либидо и извратените му фантазми. Така и не можах да реша. И сега внезапно се оказах неспособна да произнеса нито една дума. Слава богу, че разполагах с план Б.
Той пристъпи към мен, огледа ме от главата до петите, по-скоро смутен, отколкото зарадван от това, че съм дошла на определена от него среща. С върха на бастуна повдигна полата на мантото ми до средата на бедрото. Направи го по възможно най-дразнещия начин. Същевременно плъзна поглед по вълнения плат. Изчаках студеният метален накрайник да стигне колкото се може по-високо по крака ми, след което го сграбчих и рязко го дръпнах.
По рефлекс той се вкопчи в другия край на бастуна, залитна и изгубил равновесие, са строполи до леглото.
Зная, че не е прилично човек да се възползва от недъга на противника.
Попадна на позлатения ръб на рамката и застана на колене, изгубил дъх от удара върху гръдната кост. Сетне обърна глава към мен.
Тогава разкопчах колана си и разтворих широко полите на мантото: гърдите и коремът ми бяха голи, защото отдолу носех само черните памучни боксерки, които ми бе изпратил.
Член осми: Определяне на правилата за участие
Той се подпря на ръка, надигна се и седна на ръба на леглото. Върху лицето му вече не бе изписана познатата от предишните ни срещи безочлива усмивка. Не беше и онзи измъчван от болка човек, смазан под тежестта на миналото, който ме бе поканил на разходка из Тюйлери и Малмезон. Сякаш присъстваше на представление, по-скоро слисан и възхитен, отколкото ядосан и изненадан. Вероятно дори се чувстваше щастлив, че най-сетне аз поемам инициативата и няма да се налага той да определя правилата на нашите игри.
Използвах объркването му и свалих мантото, което се плъзна по тялото ми и падна на пода, а после събух една по една обувките си.
