какви ли думи е избрал, за да разкаже за моето смущение, за тялото ми, тъй жадно желаещо неговото, за вагината ми, навестявана от всевъзможните предмети, които ми бе подарил,
вместо самият той да проникне в нея?
(Ръкописна бележка от 18 юни 2009 г., съставена от мен)
Очевидно виновникът беше неоткриваем. Търсих го навсякъде, но всеки път ме отпращаха в другия край на къщата. Всъщност това нямаше значение. Вече знаех достатъчно.
Непрекъснато се носеше веселият глас на входния звънец и процесията от всевъзможни доставчици се точеше безкрай: ястия, цветя, бутилки, сервизи, покривки и салфетки, пиротехнически материали и пр.
Докато прекосявах хола, на път към спалнята, за мен при-стигна пратка от съвсем друг характер:
- Ето ме и мен!
Пременена с най-неприлично впитата от всички свои рокли, София застана пред мен, вдигнала ръце в победно V, полюшквайки ханш, за да подчертае допълнително своите форми.
- Така е, скъпа, с пълно право можеш да ме гледаш със зяпнала уста.
Застана неподвижно, вероятно в очакване да се завъртя около нея в знак на възхита! Парчето плат, което я покриваше, не само вървеше по линията на тялото й, но и беше наполовина прозрачно и по-късо от коя да е минипола в търговската мрежа. Странно бе, но може би благодарение на цвета екрю общото впечатление не бе толкова вулгарно.
- Мамка му! Да не би да си търсиш мъж или какво?
- За мъж не знам... Но ми се струва, че нея вече я открих!
Нямаше нужда да уточнява. Познавах достатъчно добре София с нейните приумици, за да разбера за какво говори: това бе идеалната рокля, притежаваща необикновена притегателна сила за силния пол. Съвършен капан за мъже.
Кимнах в знак на одобрение и пресилено я насърчих с поглед.
- Така изглежда. Остава само да залепиш тъканта върху кожата си, инак не виждам как би могла да бъде по-тясна. Откъде изрови това чудо?
- Сред старите дрешки на Пеги. Няма да повярваш, но тя се канеше да я хвърля!
- Я почакай, та Пеги е същинска скумрия... Нейните дрехи са с два номера по-малки от твоите.
- Е, да де! Точно!
Това сякаш обясняваше всичко.
- Да не си въобразяваш, че си завъртяла главите на мъжете, като си носила дрехи по мярка?
- От тази гледна точка имаш право...
Тя ме дари с ослепителна усмивка, способна да заличи всички неприятни преживявания от миналата нощ.
- Това не е толкова важно. А ти няма ли да ми покажеш друга една рокля?
Помъкнах я на горния етаж, но тя непрекъснато спираше, захласната от великолепния декор, който разкриваха пред погледа й полуотворените врати:
- Ти ми говореше, че този дом бил същински дворец, но чак такъв лукс не си бях представяла!
Свих рамене, сякаш за да се извиня и да й напомня, че и аз като нея съм все още гостенка на това място. По никакъв начин не бях отговорна за тази безнравствена разточителност. Когато накрая извадих от белия пластмасов калъф роклята „Скиапарели“ и внимателно я разстлах върху леглото, София едва не припадна.
Когато се съвзе от смайването, ме удостои с една от онези фрази, в чийто шеговит тон добрите чувства неизменно вземаха връх над завистта и огорчението:
- Напомни ми в следващия живот да се омъжа за милиардер. Окей?
- Не се притеснявай - засмях се аз. - Непременно ще ти напомня.
- Сега ли ще я облечеш? - запита ме тя с жаден поглед.
Втренчих се в нея за секунда, а широката ми усмивка стана съучастническа, за да припомни общите ни лудории, когато бяхме студентки.
- Една минута... Сетих се нещо.
Изтичах до дрешника и донесох оттам няколко макари конци, комплект игли и няколко разноцветни парчета филц.
- Я чакай... Да не откачаш?
Веднага бе разбрала намерението ми. Добре познаваше хрумванията ми на любителка-шивачка.
- Такава ли ти изглеждам? - погледнах я предизвикателно аз, опитвайки се да вдяна непокорния розов конец в иглата.
- Мамка му, Ел, да не си си наумила да преправяш сватбената си рокля? Ти сериозно ли?
- Хм... Значи, и двете сме наясно, че е прекалено сериозна като за моя вкус.
София направо се задъхваше от изненада и възмущение. Дори протегна ръка с намерение да ми попречи да извърша подобно светотатство.
- Имаш ли представа колко струва подобна рокля?
С една дума, сама не знам какво ме бе прихванало в този момент. Най-простото и удобно
обяснение, които ми хрумна, бе: да бъда себе си.
- Ами да, точно затова... - махнах уклончиво аз. - Проблемът е именно в това, че знам колко струва.
Не бях сто процента сигурна. Тогава не бях, а и до ден днешен не съм сигурна дали се нуждаех от някакво оправдание за това, което се канех да извърша. Просто исках да направя тази броня от коприна и бродерии по-приятна. Да прибавя малко цвят,
Интуиция: нашите фантазми са като декоративните парчета плат, които красят моите
рокли.
Поставят ги тук или там, върху реалността на нашите пориви, за да им придадат колорит, да скъсат с монотонността. Благодарение на тях преправяме по наш вкус сексуалността си.
Примери за подобни платки: уста, впита във вагината ми; мъжки торс, долепен до задника ми; език, който ме ближе отгоре надолу, сякаш за да ме измие...
