- Точно така, и то в мащаби, за които Пиер дори не бе мечтал. В началото на петдесетте години
Продължението бе напълно предвидимо.
- Смятам, че и след това са следвали все така политика на разширение?
- Наистина. Пиер почина през 1956 година, само че Андре продължи да изкупува акции на борсата: вестници, списания. След появата на УКВ през осемдесетте години - радиостанции, а през деветдесетте години и телевизионни канали... В средата на седемдесетте компанията премести седалището си от Нант в Париж. Преди Давид да построи новата офис сграда, тя се помещаваше в една постройка в стил „ар нуво“ на улица „Мироменил“. Журналистите от редакцията я наричаха „Товарния кораб“ заради прозорците във форма на илюминатори.
Типично френска сага от онова време, белязала възхода на фамилии като Ерсан, Арно, Пино, Лагардер... Историята на династията Барле бе вълнуваща, но аз горях от нетърпение да науча нещо повече за последното нейно поколение.
- А какво е мястото на братята Барле във всичко това?
- Сега ще ви обясня, Анабел. Андре ги възпита, като им втълпи една-единствена мисъл: кой ще го наследи начело на компанията. През цялото им детство се отнасяше към тях не като баща, а като арбитър.
- Арбитър ли? Искате да кажете, че...?
- Веднага след раждането на втория син, Давид, той обяви, че между тях започва състезание. И че по-добрият от двамата ще заеме мястото му. За тази цел вземаше под внимание всичко: успеха в училище, разбира се, но също така постиженията в спорта, броя на приятелите, популярността и дори успехите след момичетата. Все едно че водеше таблица на класиране, в която нанасяше резултата на всеки от тях. Пък може и наистина да е било така.
Така младежките им години бяха белязани от поредица тестове и изпитания, за да стане ясно
кой е достоен да поеме бащиния скиптър.
Питам се дали по онова време Давид и Луи не са се състезавали и в любовните завоевания и дали не са били изкушени да премерят сили в тройка и дори с повече любовници в
леглото?
(Анонимна бележка от 7 юни 2009 г.)
Последните думи Арман произнесе някак сподавено. Изглежда, бе стъписан от собствената си откровеност пред мен.
- Това е ужасно... - възкликнах аз, без да мога повече да се сдържа.
- Ортанс през цялото време се стараеше да смекчи тази открита борба. Понякога влизаше в открит сблъсък със своя съпруг. Ала когато той си беше у дома, нищо не можеше да се направи. Андре ги насъскваше един срещу друг като две разбеснели се палета.
- Все пак в един момент двамата са се успокоили? Нали в края на краищата баща им е направил своя избор?
Той кимна утвърдително и по печалната му усмивка разбрах, че епилогът на братоубийствения дуел не е довел до решение.
- Да, впрочем малко преди да почине. Макар всичко да стана някак ненадейно, той сякаш бе предчувствал края.
Съмненията на Арман относно обстоятелствата около смъртта на Андре не ми убягваха, но се въздържах от коментари.
- Нима сблъсъкът между тях е продължил?
- С още по-голяма сила! Поемайки управлението на компанията, Давид спечели важна победа, но двамата продължиха да си отправят взаимни предизвикателства: най-красивата любовница, най-скъпият часовник, най-умелата инвестиция и пр.
Случайна или не, смъртта на Андре била така внезапна, че той дори не успял да надуе свирката за край на състезанието. Арбитъра го нямало, а мачът продължавал година след година до ден-днешен. Макар осиротели, двамата играчи се изтощавали взаимно в безкрайни продължения, използвайки всеки удобен случай.
- Значи, никой от двамата нито за момент не се е почувствал истински победител?
- Боя се, че е така - глухо потвърди той.
Ала с обявата за предстоящия си брак Давид очевидно се канеше окончателно да нокаутира Луи. Достатъчно бе в близко бъдеще да си родим дете и победата би била налице, независимо от мнението на съперника. Потомството би решило бъдещето и би утвърдило Давид като глава на фамилията Барле.
