При това положение ми бе чудно как загубилият Луи е приел охотно предложения от неговия брат пост на директор по комуникациите. Как се е съгласил да бъде негов подчинен? Или може би просто се е престорил, че тази второстепенна позиция го задоволява. Може би е решил именно чрез мен да осъществи коварния си план за реванш.
При тази мисъл си спомних каква енергия изпълваше това длъгнесто тяло и как тя преминаваше у мен и при най-слабото докосване.
- Значи, това е цялата история...
Гарвановочерните му вежди се вдигнаха очаквателно, сякаш той разчиташе на по-различна реакция от моя страна. Ала какво бих могла да добавя? Че се чувствам като най-обикновен трофей? Като топка, поставена върху точката за изпълнение на дузпа?
С все сили се опитвах да пропъдя тези унизителни за мен сравнения и да си припомня всички знаци за любовта на Давид към мен до тази вечеря, която той се бе постарал да бъде съвършена въпреки отсъствието си.
- Той наистина ме обича - казах аз като признание за някаква слабост. - И аз също го обичам.
Гласът ми леко трепереше.
- Искрено се надявам и двамата да бъдете щастливи.
Като си помисля, че говорех за любовта си към Давид пред човек, когото почти не познавах, а нямах смелост да съобщя за предстоящия ни брак на родната си майка... Подирих оправдание във факта, че неочакваната поява на Фред ми бе попречила. Вярно е, че днес бях на път да й разкажа всичко. Само че самата аз не бях убедена в това. Гледах някак отстрани на този „най-прекрасен ден в моя живот“, който скоро щеше да настъпи и в чиято подготовка не вземах никакво участие.
Потокът на обзелите ме чувства внезапно бе прекъснат от вибрациите на телефона. Извадих го и прочетох пристигналото съобщение. То се състоеше от две снимки: на първата тъкмо влизах в хотел „Шарм“, а на втората, същия ден, но по-късно, което личеше по вечерното осветление, излизах от хотела. Двете бяха направени от една и съща гледна точка. Очевидно човекът, който ме бе заснел, през цялото време бе останал на своя пост. При това бях сигурна, че съм облечена както вечерта, когато за пръв път срещнах Давид. Когато прекарах нощта в „Шарм“ с неговия стар приятел Маршадо. Потреперих.
Към съобщението нямаше никакъв текст, но въпреки това то бе напълно недвусмислено. Очакваха ме точно на това място. И то след два часа.
Веднага.
Друга литературна игра, която предлагаше навремето нашият мустакат професор, докато поглаждаше лисата си глава: възлагаше ни да определим всяко нещо, място, личност, ситуация или усещане, само с три епитета. „Те са напълно достатъчни, заявяваше той. Не претрупвайте написаното от вас с образи. По-добре три добре подбрани прилагателни, отколкото дълги, мъгляви метафори.“
„Шарм“ отстоеше само на триста-четиристотин метра от моя нов дом. Въпреки стръмното изкачване по този участък от улица „Ларошфуко“, стигнах там за не повече от няколко минути, без да поглеждам към лъскавите витрини на музикалните магазини, каквито в квартала имаше много.
Мястото, където пътят ми излизаше на улица „Пигал“, представляваше малък, издължен триъгълен площад, чиято южна страна бе заета от хотел „Шарм“. Онова, което веднага се набиваше на очи, бе относително тясната фасада на сградата: само по два високи прозореца на всеки от петте етажа, с кървавочервени цветя пред тях.
Задъхана, облечена набързо, бях оправдала припряното си излизане със спешно обаждане на София, а сега пристигнах тъкмо в момента, когато телефонът в малката кабина до входа упорито звънеше.
Вдигнах слушалката от синята стойка и се озърнах наоколо в опит да открия предполагаемия наблюдател. Никак не се чувствах удобно в този посредствен шпионски роман, където бях попаднала въпреки волята си.
- Ало?
Зад трите хилави дръвчета - може би габъри?4 - не би могъл да се скрие никой любопитен. Нито пък зад редицата паркирани за през нощта скутери. Известно време в слушалката се чуваше нечие равномерно дишане, след което човекът отсреща неочаквано затвори.
Входът на хотела откъм улица „Пигал“ също бе подчинен на дискретността. Липсваше прекалено видима табела, нямаше и привличащо погледа стълбище с козирка. Дори названието на хотела можеше да се види само върху малка хромирана плочка.
Хотел „Шарм“
Оригинално обзаведени стаи, под наем на час
Бях трескава. Изтръпнала. Възбудена?
Макар да не влизах за пръв път в хола, се почувствах като девойче на абитуриентски бал преди първата любовна среща. Борех се с това нелепо усещане, поех дълбоко въздух, за да превъзмогна мощното чувство, което бе свило на топка стомаха ми, и отправих към плешивия гигант съучастническа усмивка.
- Добър вечер, господин Жак.
Той ме позна и вечно ококорените му сини очи блеснаха приветливо.
- Добър вечер, госпожице. Желаете ли стая?
- Всъщност... Вече имам карта.
