Сама заключих, че това не би могъл да бъде Луи, тъй като бе прекарал целия ден заедно с мене.
- Не. Съжалявам... Всичко наред ли е, госпожице?
- Да, да...
Опитах да му се усмихна признателно.
- Благодаря, Арман.
Изчаках го да се обърне, за да отворя плика. Също както първия път, в него имаше карта за достъп до една от стаите в хотел „Шарм“, съпроводена с бележка и картонче за визитка с напечатан върху него текст. Несъмнено това се превръщаше в ритуал.
Тази вечер в двайсет и два часа, на обичайното място.
Вземете вашата екипировка.
Моята екипировка? Какво искаше да каже с това тайнственият подател?
Обърнах картичката...
2 - Ще познаеш своите сетива
...но точно в този момент Арман се върна.
- След всички тези емоции забравих да ви предупредя...
- Какво има?
Бързо скрих зад гърба си съдържанието на плика като провинила се ученичка.
- Тази вечер Давид е поканил гости. В двайсет и един часа.
- На вечеря?
Това решаваше моята дилема, както събуждането слага край на някакъв кошмар.
- Иска да ви представи на някои важни личности от БТВ. В известен смисъл ваши бъдещи колеги.
„Само че сред тях няма да бъде Луи“, помислих си аз. Приех новината и отвърнах с безизразен глас:
- Прието.
- Нищо официално - опита се да ме успокои той. - Обикновено приятелско събиране. Всички те са близки на Давид. Може да се каже дори, че са от най-близкото му обкръжение.
Веднага ми стана ясна целта на това неофициално събиране и усетих как гърлото ми пресъхва: тази вечеря щеше да бъде същинският ми приемен изпит. Очевидно от него зависеше моето изкачване на върха на йерархията в телевизионния канал. Длъжна бях да се представя блестящо, но без да преигравам. Трябваше да бъда елегантна, но без да затъмнявам останалите жени, които щяха да присъстват. Весела, но без истерия. В никакъв случай не биваше да се обличам като господарка на замък, каквато роля ми се падаше с оглед на предстоящия ми брак. По-скоро обикновена жена, а не празноглава кукла.
- Аз ще се заема с всичко. Вие просто трябва да бъдете красива.
Машинално бръкнах в малкия страничен джоб на роклята си. Съвсем го бях забравила, а той през целия ден бе останал у мен, опъвайки с тежестта тънкия плат: големият секретен ключ, който като вълшебна дума отваряше пред мен вратите към един нов свят, за който все още не знаех нищо.
Такава бе реакцията на София, когато най-сетне можах да й опиша по телефона събитията от предишната вечер. Първоначално така и не можах да разбера кого има предвид - Луи или Фред. Дали макиавелизма на единия, или импулсивността на другия. Почувствах обаче, че макар да не проявява обичайната си откровеност, вече е взела страна. Най-добрата ми приятелка поначало не понасяше моя приятел-рокер. Присъдата, която произнасяше над него, бе: „Тоя тип е чиста проба лузър и с него ще си имаш само неприятности“. Уви, през последните години Фред сякаш се стараеше да докаже правотата й: безработица, безпаричие, постоянни скандали и сбивания и пр. Неуместните му изцепки на улица „Риго“, а снощи дори тук, допълнително показваха безизходицата, в която е изпаднал.
Съвсем друго бе отношението на София към Луи, когото при това познаваше само от моите сдържани разкази. Макар да нямах сигурно доказателство, че братът на Давид е същият онзи извратен тип, пуснал в чантата ми тефтерчето, наречено „Десет-пъти-дневно“, самата вероятност бе достатъчна да предизвика възбудата на Есмералда.
- Няма ли да ни запознаеш?
- С кого? С Луи ли?
- Ами да! Обожавам такива хазартни типове!
- Софи... Та той е сбъркан! Под предлог, че ми показва исторически забележителности, през целия ден ми говори само за секс.
- Изобщо не виждам какъв ти е проблемът - изкиска се тя.
- Непрекъснато лъже. Накара ме да повярвам, че Давид крие от мен миналото си само за да ме настрои срещу него. Не е ли извратено?
Дали действително бях сигурна в това, което казвах? Вярно бе, че той се бе отрекъл от думите си и бе представил тези мними разкрития като шега. Ала откъде да знам, че Орор никога не е съществувала? Или че превръзката върху китката на Давид не прикрива белезите от тази история?
- Хм... - усъмни се тя. - Във всеки случай ти си се вторачила върху твоя „Десет-пъти-дневно“, а той няма нищо общо с него.
- Така е, но ми се струва, че ти не схващаш положението: та след десет дни този тип ще бъде мой девер!
- Още една причина да го пробуташ на мен, скъпа. Няма ли да бъде шик? Така двете ще станем етърви!
- Само че, ако нямаш нищо против, никак не ми се ще да свършиш в психото. А аз да ти идвам на свиждане.
Тя почти не обърна внимание на официалното ми предложение да ни кумува, а продължаваше
да си мечтае на глас...
- Откачен, който толкова си пада по секса, на всичко отгоре с такова родословие... Честно казано, смятам, че мога да си затворя очите за някой и друг негов недостатък.
