Открих наличието на единствената съвременна вещ - плосък екран, окачен като картина на срещуположната стена, едва когато той светна. Проверих дали случайно не съм седнала върху дистанционното, ала такова нямаше. Очевидно някой го бе включил отвън. Друго обяснение не можеше да има. Много скоро на мястото на снежинките се появи изображението на друга стая.
Тя се отличаваше от всичко, което до този момент бях виждала в хотела и на което той дължеше своята репутация. Липсваше ретро декор, а и нямаше конкретна препратка към някоя историческа личност. Стените бяха тъмносини, почти черни, а обзавеждането се свеждаше до пружинено легло с дюшек и пухена завивка, както и два фотьойла в стил Луи XV с тъмна дамаска. Осветлението беше слабо и едва когато се появиха двама души, мъж и жена, съвсем голи и маскирани, осъзнах на какво си дължи странната атмосфера там: телата им блестяха в полумрака като светулки, откъснали се от тъмнината чрез магическото сияние на черната светлина, която обожават танцьорите в нощните клубове. Върху мрачния фон кожата на двамата се открояваше поразително и някак нереално, а дифузната светлина заличаваше всеки възможен недостатък.
Знаеха ли те, че някой ги наблюдава? И ако да, какви бяха всъщност участниците в тази игра? Бързината, с която пристъпиха към действие, пренебрегвайки предварителните ласки, очевидно излишни за тях, ми даде да разбера, че това са обикновени наемници, поръчани и заплатени от Луи, за да дадат представление в моя чест. Жената беше по-дребничка, но и по-слаба от мен, а гърдите й ми се сториха като малки ябълки, които едва изпъкваха напред. Тя коленичи пред партньора си и се зае да събуди с уста онова, което все още не бе нищо повече от увиснало между краката му парче плът. Смучеше старателно и, бих казала, усърдно, като по-често прибягваше до леки докосвания с език на препуциума, и само от време на време поемаше целия член, както обикновено се прави, превръщайки това действие в особена привилегия. В такива моменти партньорът й издаваше стенания, които постепенно ставаха по-силни, и той проникваше все по-дълбоко в гърлото й.
Самата мисъл, че целият този предназначен за мен спектакъл, с всичката му изкуственост, очевидно разиграван от двама актьори, наети от някое лайф шоу край „Пигал“, би трябвало да ме държи на дистанция. Ала моето безразличие скоро отстъпи място на любопитството: щеше ми се да видя как тя ще успее да предизвика у него върховна наслада преди окончателната развръзка. Онова, което би ме отблъснало в кой да е порно филм, сега се превръщаше в необикновен източник на възбуда. Несъмнено поради реалността на случващото се. Захласнато гледах как устните й сега галят достигналата максимални размери главичка на члена, тъмна и издута, излъскана от взаимните им желания. Срам ме беше да си призная... какво необикновено въздействие упражняваше върху мен техният номер.
- Още, още... Да!
Имах усещането, че чувам гласа на мъжа, който по странен начин отекваше в мен. Станах, отидох до стената, върху която бе окачен телевизорът, и установих, че звукът идва не само от тонколоната, а и от друг, по-осезаем източник, и това допълнително ме смути: двамата се намираха в съседната стая и през тънката стена до мен достигаше всяко тяхно стенание.
Мисълта, че са толкова близо до мен, че мога едва ли не да ги докосна, пробуди у мен неистовото желание да се присъединя към тях. Да взема участие по мой начин. Раздвоена между образа и звука, долепих ухо до стената, а сетне се отдръпнах за момент, за да се насладя на гледката, която ми се предлагаше, като всеки път ги заварвах в различна поза. Кама Сутра, при която определено докосване доставяше специфично удоволствие. Изиам бе прав, както и мъжът, който скришом направляваше и двама ни: вече знаех какво трябва да направя. Този път не се
нуждаех от никакво нареждане, от никакво напътствие.
Трябваше само да следя ръцете на мъжа, които сега галеха тялото на партньорката, спирайки се на извивките, потъвайки в гънките, а от време на време някой пръст се вмъкваше в браздата на задника или минаваше по кафявите, набъбнали от желание устни. От отсамната страна на електронното огледало аз се съблякох бавно, сваляйки една по една дрехите си, като всяка от тях се плъзгаше по определен участък от кожата и го разпалваше: задник, корем, рамене, гърди... Не можех да откъсна поглед от ръцете на мъжа... Права, все още със слипове, започнах да подражавам на всяко тяхно движение. Превръщах се в любовник на самата себе си, откривах чрез пръстите си необикновената нежност на моето тяло.
