Лицето на мъжа, което от време на време се мяркаше при смяна на позицията, придобиваше изменчиви черти в зависимост от осветлението - ту меки, ту, по-изострени. Най-напред ми се яви Давид, усмихнат, вдъхващ увереност, а младежкото му лице се скри между бедрата ми.
Именно в този момент усетих първите вибрации на яйцето вътре в мен, тъй мощни, че се разпространяваха около вулвата, до устните, до връхчето на пламналия ми клитор. Бе станал толкова чувствителен, че не смеех дори да го докосна, в плен на благотворните вълни, които невидима ръка направляваше дистанционно.
На следващия етап моят електрически любовник вдигна глава, измъкна се измежду краката ми и видях мрачното лице на Луи, напрегнато и с жадно блеснали очи. Той бе хищник, вълк, който се кани да впие зъби в разтворената ми плът. Спазмите, обзели вулвата ми, бяха като ухапвания. Чувствах се разкъсана, разтерзана, всяка част от органа между бедрата ми бе жертва на най-силните челюсти, които бих могла да си представя. В недрата ми се разрази експлозия. Безшумна, странно бавна, тя сякаш придаде нова форма на матката ми. Първоначалната ми уплаха постепенно изчезваше, заличена от вълните, която ме обливаха в този момент. На свой ред изпаднах в безтегловност. Рязко отметнах глава и нададох протяжен безмълвен вик, устните се разтвориха, за да поемат всяка капка наслада, всеки миг от блаженото състояние, което ми се щеше да продължи безкрайно.
Когато най-сетне се строполих на канапето, безсилна, разкъсана на части, пъзел от изтощена плът, видях как екранът изгасва. На свой ред яйцето пое към изхода на разтворената ми вулва.
Той нито за миг не ме бе докоснал. Дори не бе влязъл в стаята. Въпреки това го приех с ридание на блаженство, с екстатична усмивка, оставила възгорчив вкус върху устните ми: Луи ме бе дарил с оргазъм. Луи Барле ме бе обладал.
А аз от своя страна му бях дарила частица от себе си.
Подобно епистоларно мълчание може би бе добър знак. Бих могла дори да го приема като знак на удовлетворение, като примирие. Заситен от видяното предишната вечер, моят преследвач, който и да бе той, вероятно бе решил да остави на мира плячката си, да отпусне за известно време своята хватка.
Само че никак не вярвах в това. Подобно отсъствие ми се стори по-скоро заплашително, а брънките на мрежата около мен - още по-стегнати.
Изборът на тоалет ми отне не по-малко от половин час. Не исках да се изложа при появата си в БТВ. Знаех, че ще бъда подложена на сериозни изпитания, че Алис и всички като нея в телевизията щяха да ме обгърнат с коварството си още от първия момент. Дължах на себе си, дължах на Давид да бъда безупречна въпреки пълната си фигура и прекалено закръглените си форми, твърде различни от моя идеал. Накрая нахлух обувки от „Лубутен“. Спомних си как ги меря в „Галери Вивиен“ под развеселения поглед на Давид, раздвоена между детинския възторг и съзнанието, че всички тези елементи на облеклото ми придават изкуствен вид. Майка ми умираше от рак, а аз гледах със зяпнала уста чифт обувки с високи токове на цена хиляда евро...
- Добър ден, Анабел.
- Добър ден, Кло...
- Часът е осем и двайсет и осем - прекъсна ме дребничката блондинка, чиито форми изпълваха до пръсване костюмчето. - Давид ще ви очаква в голямата заседателна зала в осем и трийсет и пет заедно с целия екип. Имате време точно за едно кафе, ако желаете.
Очевидно от доста минути бе стояла на пост в хола на кулата „Барле“, стиснала под мишница голям бележник, купчина папки, списания и безброй пощенски пликове, вероятно предназначени за нейния работодател и мой бъдещ съпруг.
- Благодаря, няма нужда.
Прие отказа ми с видимо облекчение.
- Окей. Супер. Тогава да вървим.
Съпътствани от нервното потракване на твърде високите като за нея токчета, стигнахме до асансьорите, които очакваха само нас. В кабината, облицована с матова стомана, тя нервно ми съобщи разпределението на времето, определено ми без съмнение от Давид:
- След официалното представяне имате среща в девет и трийсет с Албан Льоклер, която ще продължи най-малко два часа. След това ще ви покажа вашия кабинет. Ще се убедите, че има чудесно разположение, с южно изложение, на еднакво разстояние между офисите на Давид и на Луи.
Защо ли това никак не ме учудваше?
Върнах се две изречения назад, за да я запитам:
- Коя е Албан Льоклер?
- Давид не ви ли е споменавал за нея?
- Не...
- Тя е главен редактор на вашето предаване. Ще ви помогне да съставите резюме за първите излъчвания на
Предугаждайки въпросите ми, тя продължи:
- Млада е, но е добра професионалистка. Баща й бе двайсет години главен редактор на вестник
