Замълча, сякаш друга част от самия него вземаше връх над онази, която бе готова да разкрие себе си. Накрая все пак довърши:
- ...Който си причини подобно нещо заради нея.
По този начин поне потвърждаваше първия си разказ, в който Давид е бил готов на всичко заради Орор, и, значи, в него се съдържаше истината. Това, че после се бе отрекъл от думите си, бе само част от играта с мен.
- А вие... Вие също сте били влюбен в нея, нали?
В отговор настъпи продължително мълчание, а след това звукът на музиката се усили. Сега тя отекваше от стените като допълнение към декора, придавайки му обем и необикновено, трепетно, почти живо присъствие.
- Би трябвало да зададете този въпрос на онзи Луи, отпреди двайсет години - избягна отговора той. - Аз мога да говоря единствено за това, което чувствам в момента.
Вече не долавях никакъв друг шум, освен задушаващия натиск на музиката, която вече бе почти оглушителна, но въпреки това бих могла да се закълна, че в стаята има някакво движение. Някой се прокрадваше към мен. Отначало се стъписах, а след това приближих до отсрещната на леглото стена и установих някаква едва доловима промяна в нейната повърхност, която така и не можах да определя веднага. Едва когато отвсякъде зейнаха еднакви по форма отвори, разбрах какво всъщност се случва: в стените се бяха появили най-малко двайсетина малки, подобни на обикновени отверстия шпионки. Зад всяка от тях имаше око, което внимателно следеше всяко мое движение.
- Съблечете се, Ел.
- Нали не си въобразявате, че аз...
- Те ви очакват - прекъсна ме той.
Вперените в мен очи примигнаха, сякаш за да потвърдят думите му. „Без задръжки на погледите ще се отдадеш“, гласеше актуалната повеля. Значи, така той стигаше до оргазъм? От разстояние? Без изобщо да докосне желаната от него жена?
Може би дори това бе резултат от донякъде тайно и негласно съглашение между него и Давид: единият се наслаждаваше на онази, която другият няма право дори да докосне. Давид бе несъвършеният и непохватен актьор, а Луи - вечният зрител, в плен на потискано от чисти идеали желание, от сублимирала сексуалност, при която плътта е по-скоро мечта, отколкото плячка. Дали и Орор е била предмет на подобна подялба? А що се отнася до мен, възможно ли бе Давид да не знае нищо за играта, която неговият брат води за моя сметка, определяйки ми ултимативно мъчителни за мен срещи?
Истинска история: някога, когато времето позволяваше, мама простираше прането навън, пред вкъщи. В един момент, когато бях на петнайсет-шестнайсет години, възраст, когато женските форми вече са налице, части от бельото ми, слипове и сутиени, започнаха да изчезват от простора. Отначало обвинихме за това „палавия вятър“, както пее Брасенс, чиито пориви избирателно отмъкваха долните дрехи на току-що разцъфнала девойка, без да обръщат внимание на онези, които принадлежаха на зрялата жена. При четвъртия подобен случай решихме да стоим на пост и да бдим от прозореца на дневната над драгоценните ми дрешки. След цял месец очакване на мен се падна да разкрия загадката: един ден забелязах как нашият съсед отляво, пенсиониран ерген на около шейсет години, протяга от прозореца на своята баня въдичарски прът и закача на кукичката памучните ми гащички, които бяха тъй леки, че той без никакво усилие ги сваляше от щипките и ги прибираше с помощта на макарата. Зърнах дори как с блажен вид ги поднася към носа си. Този ден се
почувствах посрамена и омърсена, сякаш отвратителният старец бе допрял нос до моята все още девствена пичка пеперудка. При това именно с тази картина в съзнанието през последвалите месеци се галих с особено настървение, като всеки път не забравях да забърша избилата влага с памучния триъгълник, сякаш за да предоставя на обонянието му нещо, което той никога не би могъл да подуши. Толкова млада, а сякаш вече извратена...
(Ръкописна бележка от 10 юни 2009 г., съставена от мен)
Като че за да прекърши моята решимост, в обстановката настъпи нова удивителна промяна: под всяка от шпионките се появи нов отвор с квадратна форма, голям колкото през него да мине ръка. И действително към вътрешността на стаята мигом се протегнаха няколко ръце, опитвайки се да докоснат онова, което се намира в нея, но все още остава недостижимо, тоест аз.
- Виждате ли как ви желаят! Няма мъж на този свят, който да не би ви пожелал.
Стори ми се, че музиката е започнала отначало, стягайки ме в примката на своята натрапчивост. Луи явно се стремеше да засили смущението ми, да не оставя на мира ума и тялото ми, прибягвайки до всички възможни средства, за да сломи съпротивителните му сили, да го разтвори като зрял плод и накрая да извади наяве скритите ми желания.
- Вие притежавате такава красота... Покажете ни я.
Гледах протегнатите жадно към мен пръсти със смесица от страх и лудо желание, люшкайки се от единия до другия край на стаята, готова да се оставя те да ме докоснат. И именно тогава Луи повелително разсея окончателно моите колебания:
- Докажете ни я!
