Хотели - Първа стая полностью

- Комедия ли? В случая еротична комедия... Където вие напълно влизате във вашата роля, Ел. Желаете ли да ви покажа вашето снощно изпълнение, за да ви убедя в това?

Фактът, че бе записал на видео всичко, изобщо не ме изненада. Просто още една опора, която се изплъзваше изпод краката ми.

Не знам защо, но се сетих, че предишната вечер самотните ми изяви бяха напълно лишени от музикален съпровод. Освен ако виковете и пъшканията на двамата актьори от екрана не се приемат като напълно подходящ саундтрак...

- Да се открие съвършената музика за правене на любов е трудна работа - продължи той иззад кулисите. - За някои това дирене продължава цял живот. Ето аз, например, от години търся и все още не съм уверен, че съм намерил идеалната партитура.

За мен бе ясно, че единственият начин да го накарам да говори, да го привлека постепенно на мой терен, бе на първо време да приема неговите правила. Едва тогава бих могла да придобия достатъчно власт над него, за да го принудя да ми отреди няколко мига откровеност и късчета истина относно общото му минало с Орор.

- И каква според вас би трябвало да бъде тази сексуална музика? Любопитна съм...

Неочакваният интерес от моя страна, изглежда, го завари неподготвен, защото той забави отговора си.

- Бавен ритъм - отвърна най-сетне той, - с почти механична повторяемост. За повечето от нас насладата идва само в резултат от неуморното възпроизвеждане на едно и също движение, на едно и също дразнение... Подбраната музика трябва да бъде в унисон с тази равномерност, с това упорство да докараш до екстаз другия.

- Съгласна съм. Доверявам се на думите ви. Само че дайте някакъв пример. Сигурна съм, че разполагате с куп такива.

- О, не е нужно да си меломан. Някои популярни фрагменти от музикалното наследство са едва прикрити оди на сексуалността и следват нейния специфичен ритъм. По-конкретно Болерото на Равел, с неговото кресчендо и избухването на финала.

Метафората наистина беше очевидна. Въпреки това настоях:

- И какво друго? Нещо, което можете да ни пуснете тук и сега...

- Не зная...

- Нещо като, което да съответства на мен... - провокирах го аз. - За мен.

Подобно предизвикателство от моя страна не ми даваше особено предимство, но все пак ми се стори, че изравнява силите. Вече не бях една от белите гъски, които той принасяше в жертва на еротичните си прищевки. Превръщах се в пълноправен партньор и тази мисъл сама по себе си ме изпълни със задоволство.

До този момент не бях обърнала особено внимание на леглото. При това не бих могла да го пренебрегна, защото то бе масивно, с резбовани дървени табли, по които различих ангелчета с лири и арфи.

В горния край на леглото зърнах маска. Тя никак не приличаше на анонимните бели маски, без особен стил, които носеха предишния път двамата любовници. Това бе по-скоро модел от венецианския карнавал. Тя ме накара да се сетя за един от малкото еротични филми, които бях гледала под благовидния предлог, че е културно явление: Широко затворени очи на Стенли Кубрик. Това бе, между другото, и един от редките филми от моя кинематографичен пантеон, който, преработен от въображението ми, бе способен да предизвика у мен възбуда. Като мълния в съзнанието ми се мярна образът на разкошната гола жена, на високи токчета като моите днес, която накрая се озова в хладилната камера на моргата под слисания поглед на Том Круз, готов да положи вечна целувка върху посинелите й устни.

- Това например... - отвърна Луи след пауза, през която според мен бе търсил подходяща музика.

Натрапчив ритъм изпълни стаята и аз с трепет познах равномерното бумтене, което отекваше в корема ми. Обожавах това...

- Карма Кома - на свой ред обявих аз. - Масив Атак.

- Виждам, че познавате класиката. Това е направо удивително, предвид вашата възраст. Без съмнение, когато този албум е излязъл, сте били на не повече от осем-девет години.

- Именно това е отличителната черта на класиката, нали? Да надживее своето поколение.

Предмет на неговия подбор бе не само музиката. Текстът в не по-малка степен носеше посланието, което Луи не бе в състояние да формулира сам. Гласът в 3^ на певеца от митичната бристолска група се намеси в другия, безмълвен диалог, който водехме двамата:

Уои тгв уои мап( Ъе т(к те Гуе по(ктд (о дгге

Между две строфи на тази омагьосваща мелопея отново се понасяше ритъмът на барабаните и звукът на флейтата, който неумолимо ме караше да полюлявам ханш. Без изобщо или почти да си давам сметка, бях започнала да танцувам с едва доловими движения. Транс: това бе темата на подобна композиция. И може би също сексуален акт?

Все пак не биваше да позволявам за пореден път да изпадна в плен на неговото коварство и извратеност. Трябваше да издържа, отново да пристъпя към схватката, заради която бях дошла тук:

- Орор на колко години щеше да бъде днес?

- Не виждам какво общо има тя с това! - рязко възрази той.

- Давид твърди, че вие сте изгубили ума си по нея.

- Това е абсурдно! Та нали той се ожени за нея! Той бе този, който...