Клуб „Кемъл“ полностью

Редовен служител на НЦОЗ — подразделение на Националния разузнавателен център, или НРЦ, както го наричаха за кратко вашингтонските бюрократи. Ако трябваше да бъде обяснена на езика на лаиците, дейността на НЦОЗ бе свързана със събиране и анализ на определена информация, която полицията можеше да използва за предотвратяване на всякакви заговори — от убийството на президента до масирани терористични атаки. Няма агент на Сикрет Сървис, който иска да арестува убиец. Това би означавало, че обектът на охраната му е мъртъв.

Алекс си спомни какъв шум се вдигна, когато НРЦ пожела да включи НЦОЗ в разузнавателната си империя. Сикрет Сървис предприе енергична контраатака, ала в крайна сметка президентът застана на страната на Грей и НРЦ. Но благодарение на уникалните му взаимоотношения със Сикрет Сървис взаимодействието с НЦОЗ не беше прекъснато и именно по тази причина Джонсън се беше водил на двойно подчинение, поне на книга.

Прелисти и останалите страници, отбелязвайки си няколко важни неща. След това стана и облече сакото си, а на излизане мина да вземе новата си партньорка.

Джаки Симпсън беше дребна тъмнокоса жена с мургава кожа и изумителни сини очи. Макар и наскоро назначена в Сикрет Сървис, тя съвсем не беше новак в детективската работа, тъй като имаше близо осем години стаж в полицията. Южняшкият й произход — в нейния случай Алабама — проличаваше в момента, в който отвореше уста. Беше облечена в тъмен костюм с панталон, а оръжието й беше окачено на колана под лявата ръка. Алекс повдигна вежди при вида на 7-сантиметровите токчета, въпреки които Джаки си оставаше с двайсетина сантиметра по-ниска от него. Един поглед му беше достатъчен да разбере, че пистолетът й е правен по поръчка, а тя беше намерила начин да го узакони. По принцип Сикрет Сървис предпочиташе агентите да употребяват еднакви оръжия — главно за да могат да си разменят муниции в случай на нужда. Като всички новаци, и тя кипеше от ентусиазъм, примесен със стряскаща наивност. Чула за новата си задача, агент Симпсън цялата светна.

— Страхотно!

— За Патрик Джонсън не е било страхотно — мрачно я изгледа Алекс.

— Съжалявам, не исках да прозвучи така.

— Радвам се да го чуя — промърмори Алекс и се понесе напред с такава скорост, че Симпсън бе принудена да подтичва след него.

Джамила смени памперса на едногодишното момченце и търпеливо се зае с нелеката задача да нахрани двете му братчета — съответно на две и три години. След това си поигра малко с тях и ги сложи да си легнат. Извади от чантата си молитвеното килимче и се подготви за салат — дневната молитва, която изискваше задължително измиване на лицето, главата и ръцете до лактите, а също така и на глезените. После се обърна с лице към кибла — посоката, в която се намираше свещената Мека, и започна да се моли. Това беше ритуал, който извършваше пет пъти дневно. В момента започваше втората си молитва за деня — малко след пладне.

Лори Франклин, майката на трите момченца, слезе на долния етаж няколко минути след края на молитвата. Очите й доволно пробягаха по спретнатата къща и се спряха на децата, които кротко спяха в креватчетата си. Още ненавършила трийсет, Лори беше изключително красива жена с крехка, но стегната фигура. През рамото си беше преметнала малък сак.

— В клуба ли отивате, госпожо? — попита Джамила.

— Да. Ще поиграя малко тенис, пък после ще видя. — Отговорът бе придружен от онази доволна въздишка, с която младите и освободени от грижи хора контактуват с околните. Тя кимна към децата. — Виждам, че армията се е оттеглила на почивка.

— Добри деца — рече Джамила. — Играят до насита, но и спят здраво.

— С теб са добри — каза Лори. — С мен и трите предишни гледачки изобщо не бяха такива. Слава богу, вече имам възможност за нормален живот, въпреки че мъжът ми работи по двайсет часа на ден! Такива са мъжете, Джамила. Не могат да дишат без проклетата си работа!

— В моята родина мъжът е глава на семейството — отбеляза Джамила, докато прибираше някаква забравена играчка. — Жената е длъжна да му помага, да се грижи за дома и децата. Но за тази цел трябва да се омъжи за човек, когото уважава, и покорно да изпълнява желанията му. Нейният господар обаче си остава единствено Бог, а не съпругът й.

— О, мъжете тук са истински царе, Джамила — извъртя очи американката. — Или поне си мислят, че са такива. Аз създадох на Джордж семейство, а когато се налага, изпълнявам и желанията му.

— Значи следобед няма да сте тук — побърза да смени темата Джамила, която се смущаваше от внезапните откровения на работодателката си.

— Ще се върна навреме, за да приготвим вечерята. Джордж пак пътува. Ти вече можеш да се храниш през деня, нали? Край на постите.

— Да, Рамаданът свърши.

— Все не мога да запомня датите — въздъхна Лори.

— Защото се сменят. Рамаданът се празнува през деветия месец на ислямската година. Но мюсюлманите използват лунния календар и по тази причина Рамаданът настъпва по-рано през всяка следваща година. Моите родители са го празнували както през зимата, така и през лятото.