Клуб „Кемъл“ полностью

— Е, аз не бих искала да празнувам Коледа през юли — направи гримаса стопанката на дома. — А и не мога да си представя толкова продължителна диета. Нездравословно е за теб, Джамила!

— Напротив, много е здравословно. Е, родилките и майките на малки деца са освободени от пости. Но диетата, както я наричате вие, прогонва нечестивите мисли от тялото, пречиства душата и я насочва към житейските радости. Аз много я харесвам и изобщо не изпитвам глад. Освен това хапвам сахур преди изгрев и след залез слънце, което улеснява нещата още повече.

Пропусна да добави, че едно американско ядене се равнява на три нейни, помълча малко и продължи:

— В края на Рамадана ние празнуваме. Церемонията се нарича Ид ал-Фитр. Обличаме си новите дрехи, приготвяме вкусни ястия и каним гости или пък отиваме при приятели. Много е хубаво.

— Аз продължавам да мисля, че е нездравословно — поклати глава Лори Франклин и извърна очи към прозореца. — Времето е хубаво, защо не закараш децата в парка да се налудуват на воля? А пък аз ще се прибера в една тиха и подредена къща.

— Разбира се, госпожо. Много обичам да шофирам.

— В твоята страна жените имат право да шофират, нали?

Джамила се поколеба.

— Всъщност в Риад е забранено, но става въпрос за закон, който няма нищо общо с исляма.

— Не е нужно да се извиняваш — съчувствено я погледна мисис Франклин. — Гледам телевизия и знам, че там много неща са забранени. Има принудителни бракове, мъже с по няколко жени. На всичкото отгоре си длъжна да се загръщаш с всичките онези забрадки и чаршафи. Нямаш право на образование, нямаш право на нищо…

Джамила сведе очи, за да скрие омразата, проблеснала в тях. След няколко секунди се овладя, вдигна глава и отвърна с усмивка:

— Това, за което говорите, не е ислямът, който познаваме аз и повечето мюсюлмани. Нашите жени не се омъжват по принуда, а по силата на договор между съпрузите и техните семейства. А ако, недай боже, се стигне до развод, жената получава голяма част от собствеността на мъжа. По закон, разбирате ли? А и мъжът няма право на повече от една жена, освен ако не е много богат. Ислямът подтиква всички да учат, за да получат добро образование. Както мъжете, така и жените. А що се отнася до облеклото, Коранът не ни казва какви дрехи да носим. Той казва, че мъжете и жените трябва да се обличат скромно и според вярата си. Бог е всеопрощаващ и знае, че ако човек вярва в него, той ще направи правилния избор. Някои жени избират булото и абаята — онова, което нарекохте чаршаф. Други не.

— Тук все пак е по-различно, Джамила. В Америка всеки е свободен да прави каквото пожелае. Абсолютно всичко. Ето защо нашата страна е велика.

— Да, чувала съм — кимна гувернантката. — Но нима това всичко винаги ви кара да се чувствате добре?

— Абсолютно — усмихна се мисис Франклин. — Особено ако не те хванат.

— След като казвате — кимна Джамила, но изобщо не повярва на думите й.

— Много искам да премислиш и да дойдеш да живееш тук. Къщата е огромна, има място за всички.

— Благодаря ви. Но засега предпочитам да запазим предишната си уговорка.

— Добре, както желаеш. Не мога да си позволя да те загубя.

Младата жена изпрати въздушни целувки на спящите деца и излезе. Качи се в колата и хвърли поглед към белия микробус, паркиран в съседство.

Никога не се беше замисляла върху малко странния факт, че Джамила идва на работа със собствен микробус и има редовна шофьорска книжка въпреки твърденията й, че преди да дойде в САЩ, не е карала кола. Но в главата й се въртяха съвсем други неща, за да обръща внимание на подобни дребни несъответствия.

Всъщност тя не отиваше да играе тенис или карти в своя кънтри клуб. В малкия й сак се криеше прозрачна нощница, която можеше да спре дъха на всеки мъж. Вече си беше обула прашки в подходящ цвят, а за сутиен дори не помисли. Предстоящите занимания просто го правеха излишен. Единственият й проблем беше да удържи младия си любовник да не разкъсва бельото й.

Застанала до прозореца, Джамила проследи с очи потеглянето на малкия спортен мерцедес. През един от редките свободни следобеди на Джордж Франклин тя го остави при децата и кара след жена му до кънтри клуба, където я видя да се качва в колата на непознат мъж. Продължи след тях до някакъв мотел — вероятно същия, към който се насочваше Лори в момента. Защото тенис все пак се играеше с ракета, а нейната висеше зад вратата в гаража.

Само след няколкоседмичен престой в Щатите Джамила стигна до заключението, че мъжете в тази страна не са царе, а обикновени глупаци. А жените им са курви.

Децата се събудиха и тя ги заведе в парка, където ги пусна да се наиграят до насита. С усмивка наблюдаваше най-голямото момче, което изпитваше огромно удоволствие да тича в кръг около другите две. Самата тя искаше синове, много синове. Усмивката й бавно помръкна. Съмняваше се, че изобщо ще доживее да бъде майка.