Клуб „Кемъл“ полностью

Макар да знаеше, че това са риторични въпроси, Алекс се почувства длъжен да отговори.

— Не открихме нищо съществено, което да помогне на разследването. Но пак повтарям, че това стана по инициатива на мистър Грей, сър. Той ни покани да влезем и всичко свърши за две минути, не повече.

— Нека ви разясня част от политиката в нашата работа, Форд. Картър Грей не се е натъкнал на вас случайно, а е бил алармиран за присъствието ви и е дошъл да ви види. А на президента е казал, че е бил принуден да го направи, защото, ако медиите надушат, че НРЦ отказва сътрудничество при разследването на убийство, ще оплюят и него, и цялото му ведомство. Вероятно сте чули, че Картър Грей е много близък с президента. Следователно нападките срещу него ще са нападки и срещу президента. Следите ли мисълта ми?

— Да, сър.

— А знаете ли, че по инициатива на Картър Грей в НРЦ тече пълно разследване на смъртта на Джонсън, на което сътрудничи и ФБР?

— Не, сър. Не зная.

Но Мартин очевидно не го чу, защото се обърна, взе някакъв лист от бюрото си и продължи:

— В първия си рапорт пишете, че Джонсън най-вероятно е бил наркодилър и възнамерявате да оставите ФБР да провери тази версия. Толкова. Изпратили сте го снощи. Тази сутрин изведнъж се появявате в НРЦ и започвате да задавате въпроси, които са в пълно противоречие с първоначалното ви заключение. Оттук и въпросът ми: какво се случи между вчера вечерта и днес сутринта, за да промените мнението си?

Алекс се вцепени. От начина, по който го гледаше Мартин, беше ясно, че вече знае отговора. Стрелна с поглед Симпсън, която нервно оглеждаше обувките си. Ето защо е тук, мамка й!

— Исках да получа лабораторните заключения за писмото, сър.

Мартин го изгледа така, че и под мишниците му бликна пот.

— Изобщо не се опитвай да ме будалкаш — изръмжа директорът с тих, но още по-заплашителен глас. Главата му леко се извъртя към канапето. — Според присъстващата тук агент Симпсън ти си казал, че възнамеряваш да се заровиш в случая, защото си бил убеден от стар приятел. — Направи кратка пауза, после попита: — Кой е този „приятел“?

Една случайно изпусната дума може да пробие кратер в живота ти, унило си помисли Алекс. Как ще си плащам ипотеката, след като ме изритат? Този въпрос доведе след себе си и още един: Как да извия врата на Джаки Симпсън, без да получа смъртно наказание?

— Не си спомням този разговор с агент Симпсън, сър — рече задавено той.

— Как така не си го спомняш? Та той се е състоял днес сутринта! Тази институция не се нуждае от агенти с толкова слаба памет, затова ти предлагам да опиташ още веднъж! Имай предвид, че става въпрос за две кариери, едната от които току-що започва. — Мартин отново погледна към Симпсън.

— Самоличността на този човек е без значение, сър. Вече бях убеден, че трябва да продължа разследването, защото някои неща просто не се връзваха. Това е всичко. Отговорността е изцяло моя. Агент Симпсън няма нищо общо с решението ми да отидем в НРЦ. Тя само изпълни заповедта ми, и то не особено охотно. Готов съм да поема всички последици от своите действия.

— Значи отказваш да отговориш на въпроса ми, така ли?

— При цялото ми уважение към вас, сър, ще кажа, че ако имах и най-малките съмнения, че това има някаква връзка с разследването, щях да ви отговоря.

Много бяха причините, поради които Алекс Форд не желаеше да сподели с директора на Сикрет Сървис, че Оливър Стоун е „старият приятел“, който го убеди да продължи разследването. Същият чудак, който бе разпънал палатка пред Белия дом и упорито следеше за конспиративни действия от страна на правителството. В момента подобно признание му се струваше лоша идея.

Алекс облиза устни.

— Сър, отново подчертавам уважението си към вас, но става въпрос за доверие. Въпросният човек сподели с мен едно свое откровено мнение и аз не мога да излъжа доверието му, за разлика от някои други… — Изобщо не погледна към Симпсън, но думите му бяха достатъчно ясни. — Затова ще трябва да се задоволите с мен, сър.

Директорът се върна на стола зад бюрото.

— Имаш солидна и добра кариера в Сикрет Сървис, Форд — мрачно рече той.

— Смея да се надявам, че е така.

Алекс усети как пулсът му се ускорява в очакване на гилотината.

— Но това, което се запомня, е краят на кариерата…

Алекс почти се изсмя, защото точно същите думи чу от устата на Стоун, разбира се, по съвсем други причини.

— И аз така съм чувал, сър. — Замълча за миг, после добави: — Предполагам, че ще бъда прехвърлен в друго оперативно бюро…

Когато службата искаше да се отърве от някой агент, тя обикновено го изпращаше в някое от най-затънтените си подразделения.