Клуб „Кемъл“ полностью

Разузнаването бе мръсна работа. Хората, ангажирани в него, постоянно лъжеха и непрекъснато умираха. А фактът, че президентът на Съединените щати обсъждаше физическото ликвидиране на законно избрани ръководители на чужди държави, беше най-яркото доказателство за начина, по който се провеждаше глобалната политика.

Грей се върна в кабинета си, защото нещо го глождеше и искаше да хвърли още едно око на всички онези „мъртъвци“, които, в случай че изведнъж „възкръснеха“, щяха да окажат огромно влияние върху бъдещето му. Тежко й на Америка, ако това се случи, каза си той.

Алекс изпрати на Сайкс рапорта за последните си действия в момента, в който се прибра във ВОБ. И за разлика от предишния път реакцията беше светкавична. По телефона му наредиха незабавно да се яви в централата — не при Джери Сайкс, не при някой от заместниците му, а направо при директора на Сикрет Сървис.

Е, това вече не е на хубаво, рече си с въздишка той. Централата беше наблизо и той реши да отиде пеш. По пътя обмисли бъдещето си след края на държавната служба, който можеше да настъпи доста по-рано, отколкото си беше представял. С цели три години по-рано.

Със сегашния директор се беше срещал лично само няколко пъти по време на официални събития, предполагащи размяна на любезности и нищо повече. Но сега инстинктивно усещаше, че предстоящият разговор едва ли ще е дружески.

Няколко минути по-късно влезе в просторния директорски кабинет. Там беше и Джери Сайкс, който явно правеше опити да се слее с удобното канапе, на което се беше настанил. До него, за изненада на Алекс, се мъдреше и мис Джаки Симпсън.

— Затворете вратата, Форд — каза директорът на Сикрет Сървис Уейн Мартин.

Затворете вратата!

Това несъмнено беше лош знак. Алекс изпълни заповедта, седна и зачака. Мартин беше едър мъж, който си падаше по раираните ризи с големи копчета за маншети. Агент от кариерата, проправил си път до най-високото стъпало, той беше участвал в неутрализирането на Джон Хинкли — психопата, който се беше опитал да убие Рейгън. В момента седеше зад бюрото си и проучваше някаква папка. Форд успя да зърне надписа на корицата. Беше служебното му досие. Е, това вече наистина беше сериозно.

Мартин затвори папката, седна на ръба на бюрото и започна:

— Ще говоря направо, агент Форд. Защото, колкото и да не ви се вярва, имам и друга работа.

— Да, сър — механично отвърна Алекс.

— Преди малко ми позвъни президентът. Беше на борда на „Еърфорс–1“ и въпреки че го чака напрегната предизборна обиколка, си направи труда да ми се обади заради вас. И затова сте тук.

Алекс се вкамени.

— Президентът ви се е обадил заради мен?!

— Точно така. Можете ли да познаете защо?

Алекс хвърли поглед към Сайкс, който бе забил очи в пода. Симпсън гледаше в него, но и тя явно не беше в настроение да помага.

— Случаят „Патрик Джонсън“? — изрече глухо той.

— Познахте! — изрева Мартин и удари с юмрук по бюрото си с такава сила, че всички подскочиха. — Явно ви бива в догадките, Форд. Затова ще ви помоля да познаете и още нещо: какво точно сте направили, че да предизвикате спешно обаждане лично от президента на САЩ?

Алекс усети, че устата му е напълно пресъхнала, но от него се чакаше отговор.

— Разследвах смъртта на Патрик Джонсън. Такава беше заповедта.

Мартин започна да клати глава още преди да чуе края на фразата.

— Водещата институция в това разследване е ФБР. А доколкото съм информиран, вие сте били само наблюдател, който е трябвало да следи за интересите на нашата служба. Джонсън е бил на двойно подчинение, но на практика е работел единствено за НРЦ. Имате ли някакви възражения по изложеното дотук?

— Не, сър.

— Добре. Радвам се, че постигнахме яснота по този въпрос. Да минем нататък: ФБР открива наркотици в жилището на мистър Джонсън и тръгва по следите на тази улика. Целта е да се докаже, че именно наркотиците са източник на значителните му доходи. Което би означавало, че смъртта му не е свързана с позицията, която е заемал в НРЦ. Бяхте ли наясно с това?

— Да, сър.

— Отлично.

Мартин се изправи и Алекс се стегна в очакване. Реакцията му се оказа напълно оправдана.

— В такъв случай искам да знам защо, ей богу, сте отишли в НРЦ и сте разпитвали не някой друг, ами самия Картър Грей?! — гръмотевично изрева Мартин.

— Мислех, че трябва да покрием всички възможни страни, сър — успя най-сетне да смотолеви Алекс. — Те направиха анализ на едно писмо и…

— Подложихте ли Картър Грей на разпит, или не?

— Не съм, сър. Той сам предложи да ни заведе до работното място на Джонсън. До момента, в който се появи, аз разговарях с двама младши агенти, които не проявиха особено желание за сътрудничество.

— Заплашили ли сте ги със съдебна заповед?

Сърцето на Алекс пропусна един такт.

— Това беше само част от обичайната тактика, сър.

— Да, или не? — кресна Мартин и юмрукът му отново се стовари върху бюрото.

По лицето на Алекс избиха първите капчици пот.

— Да, сър.

— Е, открихте ли нещо? Намерихте ли оръжието на престъплението? Или доказателства за участието на Картър Грей в престъпен заговор?