Клуб „Кемъл“ полностью

— Този човек се казва, или по-скоро се е казвал, Аднан ал-Рими. Наскоро беше убит във Вирджиния от друг терорист. Черепът с кръстосани кости в горния ъгъл на екрана означава, че смъртта му е официално потвърдена. Не знам кой е въвел този малко зловещ символ, но той ясно указва настоящия статус на съответното лице. — В долния край на екрана се отвори малък прозорец. — Това тук са пръстовите му отпечатъци. Идентифицирахме Ал-Рими благодарение на факта, че разполагахме с дигитализирания им вариант в нашата база данни.

— Джонсън разполагал ли е с информация, която е представлявала интерес за някого?

— Общо взето, всеки служител на НРЦ разполага с информация, която представлява интерес за враговете на Съединените щати, агент Форд. Това е причината, поради която ги подлагаме на задълбочена проверка, включително произход, образование, политически възгледи и прочие.

— Че как иначе — иронично подхвърли Джаки Симпсън.

— Добре, ясно — кимна Алекс. — Но защо внезапното забогатяване на Патрик Джонсън не е направило впечатление на никого тук?

— А е трябвало — кимна Хемингуей. — Затова ще падат глави.

— Но не вашата — отбеляза Алекс.

— Не, защото отговорностите ми са други.

— Значи сте късметлия. Но ако се окаже, че доходите на Джонсън не са от наркотиците, пак ли ще поддържате мнението, че е малко вероятно да е продавал служебни тайни?

— Малко вероятно, но не и изключено. Все пак да не забравяме, че в къщата му бяха открити наркотици.

— Имате ли нещо против да поговорим с някои от колегите му?

— Мога да го уредя, но при условие, че тези разговори се записват.

— Като в затвора, а? С тази разлика, че ние сме от добрите.

— И ние сме от добрите! — изстреля в отговор Хемингуей.

Един час по-късно, приключили кратките разговори с трима колеги на Джонсън, Форд и Симпсън си тръгнаха, без да научат нищо ново за обекта на разследването си.

Прибраха оръжията си и се отправиха към изхода, съпроводени от Хемингуей.

— Желая ви успех — рече той миг преди автоматичната врата да се затвори зад гърба им.

— Тъкмо ти ли! — изръмжа Алекс. — Много благодарим за помощта.

Насочиха се към колата си, следвани от двама войници с М–16.

— Чиста загуба на време — промърмори Симпсън, докато сядаше в колата.

— Както и деветдесет процента от всяко разследване — погледна я Алекс и раздразнено добави: — Би трябвало да го знаеш!

— Защо си ядосан?

— А ти не си ли? Нима не те побиха тръпки от това, което видяхме вътре? По дяволите! Имах чувството, че всеки момент ще изкарат снимки от загубата на девствеността ми!

— Аз нямам какво да крия. А ти защо се държа като задник с Том?

— Защото по една случайност не харесвам мръсници като него!

Няколко минути след като Алекс и Симпсън напуснаха сградата, Хемингуей се размина с Райнке и Питърс в един от коридорите и леко им кимна. Четвърт час по-късно се качи в колата си и напусна НРЦ. След десет минути Райнке и Питърс го последваха.

Срещнаха се в многоетажен търговски комплекс, купиха си кафе и закрачиха покрай дългата редица блестящи витрини. Вече бяха използвали специалния уред за проверка срещу подслушвателни устройства, а появата им тук бе съпътствана от сложни маневри, изключващи проследяването. Всичко това беше част от основното шпионско правило: увери се, че не си шпиониран от собствената си служба.

— Опитахме се да не ги допуснем до работното място на Джонсън, но Грей обърка работата — каза Питърс.

— Ето защо се намесих — кимна Хемингуей. — Никак не ми се ще да привличаме вниманието на Картър Грей върху разследването.

— Как ще процедираме с Форд и Симпсън?

— Има начини да се оправим с тях, ако надушат нещо. Върху предсмъртното писмо действително имаше отпечатък.

— Идентифицирахте ли го? — попита Райнке.

— Да.

— На кого е? — жадно го погледна Питърс.

— Ще разбереш от бележката, която пуснах в джоба ти — отвърна Хемингуей и хвърли празната чаша в близкото кошче за отпадъци. Питърс измъкна листчето и прочете името, изписано върху него: Милтън Фарб.

— Преди години е работил като програмист в Националната здравна служба — поясни Хемингуей. — Напуснал поради психическо разстройство, което е лекувал в различни специализирани заведения. Адресът му е в указателя. В електронната си поща ще откриете кодирана информация относно биографията му. Поставете го под наблюдение. Вероятно ще ви отведе при останалите. Не предприемайте никакви действия без мое разрешение. Ако има начин да ги оставим живи, ще го използваме.

Обърна се и тръгна по широкия коридор. Изпълнени с нов прилив на енергия, Райнке и Питърс поеха в обратна посока.