— Ще ме направите ли ваш кръвно заклет син? — Джак бавно обърна лице към Матю. — Както Филип е направил с госпожа Ройдън... искам да кажа, с Даяна?
Очите на Матю леко се разшириха, докато кимаше. Опитваше се да възприеме факта, че Филип е познавал внуците му, за разлика от самия него. За момент имаше вид на предаден.
— Филип ме посещаваше всеки път, когато идваше в Лондон — обясни Джак, без да подозира за чувствата на Матю. — Каза ми да се ослушвам за кръвната му клетва, защото била силна и вероятно ще чуя госпожа Ройдън, преди да я видя. И бяхте права, гос... Даяна. Бащата на Матю наистина беше грамаден като мечката на императора.
— Щом си се срещал с баща ми, със сигурност си се наслушал на истории за лошото ми поведение. — Мускулът на челюстта на Матю затрепери, докато усещането за предателство се смени с горчивина, а зениците му се разшириха, докато яростта му се усилваше.
— Не — отвърна Джак и смутено сбърчи чело. — Филип само се възхищаваше от вас и казваше, че ще ме научите да игнорирам онова, което кръвта ми ме кара да правя.
Матю трепна, сякаш са го ударили.
— Филип винаги ме е карал да се чувствам по-близък с вас и с госпожа Ройдън. И по-спокоен. — Джак отново стана нервен. — Но от много време не съм го виждал.
— Беше пленен във войната — обясни Матю. — И умря в резултат на онова, което му причиниха.
Това бе внимателно обмислена полуистина.
— Отец Хабърд ми разказа. Радвам се, че Филип не доживя да види... — Този път Джак потрепери сякаш от мозъка на костите си до кожата. Очите му изведнъж почерняха, изпълнени със страх и ужас.
Страданието му бе далеч по-лошо от онова, което се бе наложило Матю да преживее. У Матю само горчивата ярост изкарваше кръвожадността на повърхността. При Джак тя се задействаше от по-широка гама от емоции.
— Всичко е наред. — Матю мигом се озова до него и го хвана с едната ръка за врата, а другата притисна на бузата му. Лоберо задраска крака му, сякаш го молеше да направи нещо.
— Не ме докосвай, когато съм в такова състояние — озъби се Джак и блъсна Матю в гърдите. Със същия успех би могъл да се опита да изблъска и планина. — Само влошаваш положението.
— Мислиш си, че можеш да ми заповядваш ли, пале? — повдигна вежди Матю. — Каквото и да смяташ за толкова ужасно, просто го кажи. Ще ти олекне, щом го направиш.
Окуражена по този начин, изповедта на Джак изригна от някакво мрачно кътче, в което съхраняваше всичко зло и ужасяващо.
— Бенджамин ме откри преди няколко години. Каза, че ме очаквал. Обеща ми да ме заведе при вас, но само след като докажа, че наистина съм от кръвта на Матю дьо Клермон.
Галоуглас изруга. Погледът на Джак се стрелна към него и той изръмжа.
— Гледай мен, Джак. — Тонът на Матю ясно показваше, че всяка съпротива ще бъде наказана бързо и сурово. Съпругът ми играеше невъзможна роля на балансьор, изискваща безусловна обич и в същото време твърда демонстрация на господство. Динамиката на глутницата винаги е била крехка. А при наличието на кръвожадност би могла за миг да стане смъртоносна.
Джак с мъка откъсна вниманието си от Галоуглас и раменете му се отпуснаха едва-едва.
— И какво стана после? — подкани го Матю.
— Убивах. Отново и отново. Колкото повече убивах, толкова повече исках да убивам. Кръвта не само ме хранеше, подхранваше и кръвожадността.
— Браво, че си го разбрал толкова бързо — одобрително рече Матю.
— Понякога идвах на себе си за достатъчно дълго време, за да осъзная, че онова, което върша, е лошо. Тогава се опитвах да спася топлокръвните, но не можех да спра да пия — призна Джак. — Успях да превърна две от жертвите си във вампири. Бенджамин беше доволен от мен.
— Само две? — По лицето на Матю премина сянка.
— Бенджамин искаше да спася повече, но беше нужен твърде много контрол. Каквото и да правех, повечето от тях умряха. — Мастилените очи на Матю се напълниха със сълзи, зениците придобиха червен блясък.
— Къде се случваха тези убийства? — В гласа му се долавяше само леко любопитство, но шестото ми чувство подсказваше, че въпросът е жизненоважен за изясняване какво се е случило с Джак.
— Навсякъде. Налагаше се непрекъснато да се местя. Имаше толкова много кръв. Трябваше да се измъквам от полицията, а вестниците... — Джак потрепери.
— Но онези, които оживяха, страдаха най-много — продължи Джак. Гласът му ставаше по-мъртвешки с всяка следваща дума. — Моят прасир ми отне децата и каза, че ще се погрижи те да бъдат отгледани подобаващо.
— Бенджамин те е използвал. — Матю се вгледа в очите му, мъчейки се да установи връзка с него. Джак поклати глава.
