— Когато създадох децата, аз наруших клетвата си пред отец Хабърд. Той казваше, че светът не се нуждае от повече вампири, че вече са предостатъчно и че ако се чувствам самотен, мога да се грижа за създанията, чиито семейства вече не ги искат. Отец Хабърд искаше от мен да не създавам повече деца, но аз го разочаровах отново и отново. След това не можех да се върна в Лондон, не и с толкова много кръв по ръцете си. И не можех да остана с прасира си. Когато казах на Бенджамин, че искам да се махна, той изпадна в ужасна ярост и за отмъщение уби едно от децата ми. Синовете му ме държаха и ме принудиха да гледам. — Джак сподави ридание. — И дъщеря ми. Дъщеря ми. Те...
Призля му. Запуши устата си с длан, но беше твърде късно да задържи кръвта и я повърна. Тя потече по брадичката му и попи в черната му риза. Лоберо скочи, залая остро и задраска с лапа по гърба му.
Не издържах и се завтекох към Джак.
— Даяна! — извика Галоуглас. — Не бива да...
— Не ми казвай какво да правя. Донеси ми кърпа! — озъбих се аз.
Джак падна на четири крака, поддържан от силните ръце на Матю. Коленичих до него, докато той продължаваше да бълва съдържанието на стомаха си. Галоуглас ми подаде кърпа. Изтрих лицето и ръцете на Джак, които бяха оплискани с кръв. Кърпата скоро подгизна и стана леденостудена от трескавите ми опити да спра течението. От контакта с толкова много вампирска кръв ръцете ми изтръпнаха и станаха непохватни.
— Напъните трябва да са разкъсали кръвоносни съдове в стомаха и гърлото му — предположи Матю. — Андрю, би ли донесъл кана вода? Сложи много лед в нея.
Хабърд отиде в кухнята и миг по-късно се върна.
— Ето — каза той, поднасяйки каната на съпруга ми.
— Вдигни главата му, Даяна — заръча ми Матю. — Дръж го, Андрю. Тялото му крещи за кръв и няма да иска да приеме вода.
— Мога ли да помогна с нещо? — намусено попита Галоуглас.
— Избърши лапите на Лоберо, преди да е оставил кървави следи по цялата къща. Джак не се нуждае от напомняне за случилото се. — Матю хвана младежа за брадичката. — Джак!
Изцъклените черни очи се обърнаха към него.
— Изпий това — нареди Матю и вдигна брадичката му. Джак запръска слюнка и щракаше със зъби към него в опит да се освободи. Хабърд обаче го задържа достатъчно дълго, за да може Матю Да излее каната в гърлото му.
Джак изхълца и Хабърд отпусна хватката си.
— Браво на теб, Джаки — рече Галоуглас.
Отметнах кичурите на Джак от челото му, докато се навеждаше отново напред, стиснал видимо разбунтувалия се стомах.
— Кръвта ми е по теб — прошепна той. Ризата ми беше опръскана
— Така е — потвърдих. — Но не ми се случва за първи път вампир да кърви по мен.
— А сега опитай да си починеш — каза му Матю. — Изтощен си.
— Не искам да спя. — Той преглътна с мъка, спирайки нов напън да повърне.
— Шшш. — Разтърках врата му. — Обещавам ти, че няма да има кошмари.
— Откъде си сигурна? — попита Джак.
— Магия. — Начертах с пръст петия възел на челото му и прошепнах: — Огледало проблясва, чудовища треперят, кошмарите прогонва, докато той не се събуди.
Джак бавно затвори очи. Няколко минути по-късно се беше свил на кълбо и спеше спокойно.
Изтъках друго заклинание, което бе предназначено единствено за него. Не се нуждаеше от думи, тъй като никой друг, освен мен нямаше да го използва. Нишките около Джак бяха свиреп вихър от червено, черно и жълто. Подръпнах целебните зелени нишки около мен, както и белите, които разваляха проклятия и установяваха нови начала. Сплетох ги и ги вързах около китката на Джак, като ги закрепих със сигурен шесторен възел.
— Горе има стая за гости — казах. — Ще сложим Джак да си легне там. Кора и Лоберо ще ни предупредят, ако се размърда.
— Нещо против? — обърна се Матю към Хабърд.
— Когато става дума за Джак, нямаш нужда от разрешението ми — отвърна Хабърд.
— Напротив. Ти си негов баща — изтъкна Матю.
— Аз съм само негов сир — меко рече Хабърд. — Ти си бащата на Джак, Матю. Винаги си бил.
Матю отнесе Джак на третия етаж, сякаш носеше бебе. Лоберо и Кора ни последваха, наясно със задачата си. Докато Матю събличаше подгизналата от кръв риза на Джак, аз затършувах в гардероба за нещо друго, което да облече. Джак беше поне метър и осемдесет, но бе доста по-слаб от съпруга ми. Намерих една голяма университетска тениска, с която спях понякога. Би трябвало да му стане. Матю напъха сякаш лишените от кости ръце на младежа в нея и я нахлузи през отпуснатата му глава. Заклинанието ми го беше проснало в безсъзнание.
Заедно го наместихме на леглото, без да говорим. Завих раменете му, докато Лоберо следеше всяко мое движение от пода. Кора беше кацнала на лампата и наблюдаваше внимателно, без да мига. Тежестта й огъваше абажура под опасен ъгъл.
Докоснах светлата коса на Джак и тъмния белег на врата му, после сложих ръка на сърцето му. Макар да беше заспал, чувах как частите в него се борят за контрол — ум, тяло, душа. Въпреки че Хабърд се беше погрижил Джак да остане завинаги на двайсет и една, от умората изглеждаше като три пъти по-възрастен.
