Вратата се отвори след по-малко от минута. Сега там стоеше доктор Левит, плешив и навъсен както винаги, но преди да успее да каже нещо, до него се изправи доктор Пейдж. Тя почти го избута настрана.
— Томас — рече тя с мек глас. — Тереза. Сигурна съм, че вие сте не по-малко загрижени от нас.
Не беше очаквал това да са първите й думи, макар че едва ли би могъл да ги определи като странни.
— Да, загрижени сме — потвърди Тереза. — На вас, хора, харесва ли ви да убивате деца?
Томас не знаеше дали е разумно да е толкова пряма, но беше съгласен с нея. Каквото и да се бе случило, ЗЛО току-що бе убило Джордж. Хлапе, което едва бе навършило осемнайсет.
Доктор Пейдж отстъпи встрани и разтвори широко вратата.
— Влизайте. Ще ви обясним какво е станало. Какво се обърка. Заслужавате да знаете.
— Да, мисля, че заслужаваме — кимна Томас, макар че бе объркан от реакцията й. Изведнъж си помисли, че няма никакво значение какво ще им кажат — всичко, което правят, може да е част от изпитанията, устроени от ЗЛО.
Идваше му в повече.
Той последва Тереза в помещението и се огледа.
— Последвайте ме — подкани доктор Пейдж и затвори вратата. Левит стоеше отстрани и гледаше мрачно Томас и Тереза сякаш са вражески нашественици. След като прекосиха един къс и тесен коридор, влязоха в просторно помещение, отворено от двете страни. Вдясно от Томас имаше редици монитори, работни станции, пултове и столове. Приличаше на тяхната стая за наблюдение, ала бе поне десет пъти по-голяма. Двайсетина души седяха на столовете и не отделяха погледи от екраните. Вляво имаше няколко бюра, стъклена стая за заседания и затворени врати, зад които се криеха кой знае какви загадки. За пореден път Томас осъзна колко малко знае всъщност за тази организация.
— Не искам никой да разговаря с вас за това точно сега — подхвърли през рамо доктор Пейдж, докато крачеше през помещението, в което кипеше трескава активност. — Да открием спокойно местенце и ще ви обясня какво е станало. Бих искала да ни вярвате — да вярвате на мен — малко повече, отколкото изглежда в този момент. Защо не ни дадете малко доверие в аванс?
— Доверие в аванс? — повтори Томас, за пореден път изненадан от думите й. Възможно ли бе тя да има обяснение за случилото се? След всичко, което бяха видели?
Пейдж ги отведе в малка стая с маса и четири стола. Влезе след тях и им махна да сядат. Томас не знаеше как се бе получило, но бе дотичал тук с гръм и трясък, настоявайки веднага да получи отговори, а вместо това отново играеше тяхната игра.
— Не сме дошли да си бъбрим — рече той. — Не желаем да слушаме лъжи. Искаме отговори. Ако обичате.
— Вие убихте човек — присъедини се Тереза с далеч по-спокоен глас. — Не сме се съгласявали да участваме в такива неща. Не искаме да избиваме нашите приятели. Ние ли сме следващите?
Доктор Пейдж не изглеждаше ядосана, гузна или засрамена. По-скоро… натъжена. Объркана.
— Приключихте ли? — попита с уморен глас. — Мога ли най-сетне да говоря? Писнало ви е от лъжи и полуистини? На мен също. Уж дойдохте тук да чуете отговори, а само отправяте обвинения. Трябва да престанете, ако искате да говоря.
Томас въздъхна. Накрая неизменно започваха да се отнасят с него като с дете и той не можеше да направи нищо по въпроса. Най-обидно бе, че той наистина изглеждаше дете в очите им, макар че със сигурност не се чувстваше така.
— Добре — съгласи се Тереза, докато той кипеше отвътре. — Говорете тогава.
Доктор Пейдж кимна.
— Благодаря. А сега — истината. Чрез мутации получихме версия на вируса на изблика, която може да се загнезди в тялото на муни по… доста интересен начин. Начин, който ни помага да разберем по-добре основния вирус. Тази променена версия скръбникът е инжектирал на Джордж, а серумът е, за да преустанови страничните й ефекти. За съжаление серумът все още не е усъвършенстван и вие видяхте неговия… злощастен резултат. — Тя млъкна за момент и погледна Томас, за да провери каква е реакцията му. Той бе толкова втрещен от нейната откровеност, че не можеше да събере мислите си. Тереза също мълчеше.
Доктор Пейдж скръсти ръце.
— Ще продължим работата върху него. Не сме искали Джордж да умре — това е самата истина. Ще коригираме съставките на серума. — Тя млъкна и си пое дъх. — Но ето какво ще ви кажа: получихме някои изключително важни данни в часовете след неговото ужилване, информация, от което се нуждаем непрестанно. Не само от Джордж, но и от всички, които видяха какво се случи и реагираха на него.
Тя се изправи, опря длани на масата и се наведе към тях.
— Ето това е важното.
Отиде до вратата, отвори я и ги погледна.
— Трябва да призная, че обикнах и двама ви. Като мои деца. Кълна се, че няма нищо по-вярно на този свят. — Доктор Пейдж преглътна мъчително. — И ще направя всичко —
Тя сведе глава, прикривайки сълзите си, и излезе, затваряйки вратата зад себе си.
230.04.8/19:15
