Томас съжаляваше за постъпката си, но нямаше търпение да се върне пред монитора. Остави вратата леко отворена, за да чуе, когато се появи Тереза. Когато отново седна на стола, Гали бе стигнал до Южната врата и тъкмо се извръщаше към Езерото, оглеждайки района. Изглежда, искаше да провери дали някой не го следи. Но не бръмбарите остриета го безпокояха — значи се опасяваше от момчетата. След като се успокои, че наоколо няма никого, той насочи вниманието си към лявата страна на огромната врата, с редицата стърчащи от нея шипове.
— Какво си намислил? — прошепна Томас. — Хайде, проклето бръмбарче, дай ми по-добра картина.
Сякаш механичното насекомо го чу, защото ускори ход и започна да се катери по стената над Гали. Когато се издигна достатъчно, завъртя се така, че да може наблюдателят да вижда лицето на момчето.
Гали плачеше и съдейки по широките мокри дири по бузите му, това бе от известно време. Томас не разбираше какво става. Защо Гали се промъкваше в забранена територия? Не беше бегач, затова и не му бе позволено да излиза в лабиринта, а изглежда, тъкмо това бе намерението му.
Томас внезапно си спомни за Бен, когото бе оставил отвън в коридора.
„Тереза, къде си? — повика я той. Междувременно намали звука от екрана, за да не чува Бен какво се случва. — Ела да ме отървеш от новото хлапе. Казва се Бен и го оставих пред стаята за наблюдение. Гали е замислил нещо.“
„Добре“ — дойде веднага лаконичен отговор.
Гали вече бе нарушил правилата, прекрачвайки отвъд пределите на вратата. В момента бе официално вън от територията на Езерото. Той затвори очи и изглеждаше потънал в дълбок размисъл. После на лицето му изгря странна усмивка. Разпери ръце, сякаш си представяше, че лети. И изведнъж Томас разбра. Гали бе напуснал Езерото само за да изпита тръпката.
Внезапно скрапът се изпълни с движение. Томас си пое изплашено дъх, когато сякаш от нищото изплува огромното туловище на скръбник, което закри напълно тялото на Гали. Чу се нечовешки вик и стържене на метал. Бръмбарът острие подскочи и се завъртя — сега показваше само бръшлян и камък. Но Томас позна, че викът е на Гали. И това не беше вик на уплаха, а на нетърпима болка. Камерата се завъртя обратно и сега вече скръбникът бе изчезнал. Гали притискаше едната си страна с ръка, докато с другата се подпираше, мъчейки се да се изправи. Отне му доста време, но накрая успя да пропълзи обратно в Езерото. Момчетата вече тичаха към него. Едно от тях на име Клинт беше най-отпред, с чанта за първа помощ през рамо. Служителите на ЗЛО най-сетне бяха определили точната доза серум и Клинт държеше в ръка готовата спринцовка.
Томас не мислеше, че някога ще забрави писъците на Гали.
Чу изплашен вик зад гърба си и когато се обърна, откри, че Бен е бутнал вратата и гледа екрана. Очите му бяха разширени от ужас.
— Какво става там? — попита той с разтреперан глас.
Томас търсеше отчаяно някакво обяснение.
— А, това ли? Ами те понякога провеждат такива тренировки, за да проверят готовността за реакция. Нищо страшно.
Едва щом свърши, си даде сметка, че говори досущ като доктор Левит. За щастие, в този момент дойде Тереза и отведе Бен.
„Бедното хлапе“ — помисли си Томас.
230.12.17/21:06
Томас чакаше търпеливо да се върне доктор Пейдж, която бе отишла до лабораторията да отнесе кръвните му проби. По някаква странна случайност в помещението нямаше никого, нито дори помощниците. След няколко минути в тишина любопитството му взе да се пробужда.
Той стана от стола и доближи един от шкафовете. Отвори няколко вратички, дръпна две-три чекмеджета. Не откри нищо необичайно. Епруветки, спринцовки, хартиени пакети. Но след това, в последното чекмедже отдясно, се натъкна на златна мина.
Беше таблет.
Тънкият, дълъг педя и половина правоъгълен прибор имаше блестящ сив екран и бе готов да разкрие пред него цял един свят с нова информация. Томас знаеше, че вероятно ще му е нужна парола, но това бе възможност, каквато не бе имал досега. Без да мисли за последствията, той напъха таблета в панталона си и го покри отгоре с ризата.
Седеше кротко на стола доста преди доктор Пейдж да се появи.
Същата вечер каза на един от помощниците, че се чувства изморен и предпочита да пропусне вечерния тур в стаята за наблюдение. Никой не повдигна въпрос.
Нямаше търпение да се зарови в съкровищата, скрити в таблета. Взе си няколко сандвича от столовата, за да го превърне в забавление за цяла нощ. После се прибра, настани се на бюрото и включи таблета. Още не беше казал на Тереза. Не искаше да рискува да му отнемат безценната находка, преди да е извлякъл поне малко информация от нея.
За негово голямо разочарование и точно както предполагаше, повечето от информационните портали на прибора бяха защитени с кодове. Можеше да забрави за опитите да проникне дистанционно в системите на ЗЛО. Но пък оставаха достатъчно неща на открито, които да подхранват интереса му — всичките в един отворен файл на име „История“.
