— Много ще ми липсваш — проплака хлапето. — Много, много.
Томас също го прегърна и от очите му върху косата на Чък покапаха сълзи.
— Зная, човече. Ти също ще ми липсваш ужасно.
Можеха да останат така вечно, но доктор Пейдж прати някого да вземе Чък и да го отведе. Когато на излизане Чък погледна през рамо, Томас имаше чувството, че ще му се пръсне сърцето. Томас остана дълго след това в столовата, представяйки си Чък в лабиринта. Чък е нападнат от скръбник. Или умира от глад и жажда. Измисли стотици начини, по които хлапето можеше да изгуби живота си, без да може с нищо да му помогне.
Замисли се за Нют, Алби и Миньо.
За Тереза.
В гърдите му се появи и започна да расте твърда и болезнена буца. Засега ще следва плановете на ЗЛО. Но не смяташе винаги да се придържа към тях.
Хрумна му идея. Смешна, нелепа идея. План. Веднъж, много отдавна, Тереза бе казала, че един ден двамата ще станат големи.
И този ден бе дошъл.
„Дали ще мога да ги спася? — запита се той. — Ще мога ти да спася моите приятели?“
231.12.11/10:46
Томас се качваше за втори път на берг, но почти не помнеше нищо от първия си полет.
В началото се почувства ужасно — стомахът му се свиваше и бълникаше, гадеше му се и устата му се пълнеше със слюнка, — но Когато привикна с новите усещания, дори взе да му харесва. После отново му стана зле. Имаше чувството, че се намира в огромно метално чудовище. Животът в свят на разруха те караше да възприемаш с възхищение подобни мощни машини, за които дори гравитацията не е препятствие.
Тереза не дойде с него, беше останала с екипа, който щеше да проверява възможностите за проследяване на имплантите от дистанция. С всеки ден двамата се отдалечаваха все повече. Тя се бе заровила в плановете и изпитанията на ЗЛО, а Томас все по-често се колебаеше да споделя с нея мислите си. Все пак трябваше да поговорят. Моментът за това назряваше.
Томас надзърна през един от люковете в металната стена на берга. Навън пейзажът се менеше с главоломна бързина. Въпреки тежките поражения, които планетата бе понесла, гледката имаше своята скрита красота. Зеленото и оранжевото се смесваха с големи кафяви петна. Разбира се, от подобна височина бе трудно да се различат подробностите. Не можеше да видиш побърканяците, нито глада и страданията.
Нищо чудно, че преди слънчевите изригвания всяко хлапе е искало да стане астронавт.
— Ей.
Той вдигна глава и видя да се приближава Бренда, която допреди малко бе заета заедно с Хорхе да подготви припасите за тяхната експедиция до града на побърканяците. Бяха взели и голям бой прибори, изработени от ЗЛО, за чието предназначение Томас можеше само да гадае.
— Здравей — отвърна той. — Готови ли сте?
Тя приседна до него.
— Доколкото изобщо е възможно. Хорхе ме накара да проверя всичко поне сто пъти. Той обича да е сигурен.
— Кога ще стигнем там? — Нямаше идея къде се намират, но повърхността долу бе започнала да наподобява пустиня, петната оранжево и жълто преобладаваха. Нямаше почти никакви признаци на живот или че въобще някога тук е имало нещо живо.
— Предполагам, след около половин час. — Тя потърка ръце, но лицето й остана напрегнато. — Божичко, колко съм изнервена само. А допреди десет минути всичко това ми приличаше на забавно приключение.
— Има ли от какво да се страхуваме? — попита Томас. — Това е само един оцелял сред пустошта град, лишен от ред и законност и претъпкан с побърканяци. Не бъди такава пъзла. — Той се усмихна, за да й подскаже, че се шегува.
Бренда завъртя очи.
— Всъщност… — добави той — права си. Може да се окаже страшно.
— Знаеш ли, трябва да си по-мил с Тереза — рече тя след дълга пауза.
— Какво искаш да кажеш?
— Тя очевидно е много привързана към теб. А ми се струва, че напоследък страниш от нея. Извинявай, ако се бъркам в нещо, което не ми е работа.
Томас се замисли над думите й. В последно време бе избягвал тази тема.
— Не, няма нищо. Тя е най-добрата ми приятелка. Заедно сме през половината си съзнателен живот и можем да разговаряме чрез… както никой друг. Понякога без дори да говорим. Може би затова ти се е сторило, че съм малко дръпнат.
Бренда кимна, сякаш разбираше всичко.
— Само приятели? След всичкото това време заедно? Никога не съм ви виждала да се държите за ръце или да се целувате. Ти май си от нерешителните — подкачи го тя.
— Малко е сложно — смотолеви Томас, изненадан от посоката, в която бе поел разговорът. — За мен тя е целият свят и нищо не може да го промени. Но е трудно да си романтичен, Когато си заобиколен от толкова много смърт и приятелите ти са пратени в лабиринт, за да експериментират с тях.
Бренда изглеждаше разочарована.
— Добре де, но не е само това. Томас, хората се обичат един друг. Трябва да се увериш, че знае за чувствата ти. Само това казвам.
Томас усети, че в него се надига странно и непонятно вълнение. Спомни си за майка си, за баща си, за приятелите. Внезапно усети, че в очите му напират сълзи. Не знаеше какво иска от живота, нито какво смята да постигне в него. Но имаше приятели и това бе повече от достатъчно. Оставаше само да ги спаси по някакъв начин.
