Kolekcionerut na kosti полностью

Колекционера отново присви очи. Нито следа от файто­ни или коне. Нито от мъжа с бомбето. Въпреки че преди миг изглеждаха съвсем реални.

„Те са реални.“

Шшш, шшшш.

Миналото отново се връщаше. Привиждаха му се неща, който се бяха случили преди, бяха се случили тогава. Може­ше да прогони тези видения. Сигурен беше, че може.

Но докато гледаше през прозореца, той си даде сметка, че няма „преди“ и „след“. Не и за него. Той пътуваше из вре­мето: един ден, пет години, век, два века; като сух лист, кой­то се носи по вятъра.

Погледна часовника си. Време беше да върви.

Постави костта върху камината, изми си грижливо ръ­цете, като хирург. После изчетка дрехите си, за да свали всич­ки следи от костен прах и косми, които биха насочили поли­цията към него.

Запъти се към гаража покрай недовършената картина на месар с кръгло лице и кървава бяла престилка. Колекционера на кости понечи да се качи на таксито, но промени решението си. Непредвидимостта е най-добрата защита. Този път щеше да вземе файтона... колата, форда. Запали двигателя, изкара я на улицата, затвори и заключи вратата след себе си.

„Няма „преди“ и „след“...“

Премина покрай гробището. Кучетата вдигнаха глави да пог­леднат форда, после отново се заеха да тършуват из буренака, да търсят плъхове и някоя локвичка вода в непоносимата жега.

„Няма „тогава“, няма „сега“...“

Извади маската за ски и ръкавиците от джоба си, поста­ви ги на седалката до себе си и даде газ по пустите улици.

Колекционера на кости излизаше на лов.

10.

Нещо в стаята се беше променило.

Линкълн Райм забеляза неувереността в очите ѝ.

-      Чакахме те, Амелия - каза той. - По някаква работа ли ходи?

Тя извърна поглед.

-      Очевидно никой не си е направил труда да предупреди новия ми началник, че днес няма да се явя на работа. Реших, че съм длъжна да го уведомя.

-      А, да.

Сакс продължи да оглежда стаята. Разбра какво е ново­то. Освен основните инструменти, които бе донесъл Мел Купър, сега имаше електронен микроскоп с рентгенова лампа, микроскоп с нагряване за изследване на стъкло, сравняващ микроскоп, тръба с плътностен градиент за изследване на почва и още стотина колби, шишета и епруветки с реактиви.

В средата на стаята се мъдреше гордостта на Купър - ком­пютъризиран газхроматограф-масспектрометър. Заедно с вто­ри компютър, свързан чрез мрежа с лабораторията му в ЦСО.

Сакс прескочи дебел сноп от кабели, идващи от долния етаж - битовото електроснабдяване вършеше работа, но амперажът беше твърде висок за един-единствен предпазител. Райм забеляза елегантното ѝ движение и си даде сметка кол­ко красива всъщност е Амелия. Със сигурност бе най-краси­вата жена, която бе виждал в редиците на полицията.

За един кратък миг тя му се стори безкрайно привлека­телна. Хората казват, че мислите се управляват от секса, и Райм бе напълно съгласен с това. Парализата не спира поло­вите желания. Спомни си с лек ужас една нощ, шест месеца след нещастието. Двамата с Блейн опитаха да се любят. Са­мо за да видят какво ще стане. Един малък опит.

Но опитът съвсем не се оказа толкова безобиден. Сек­сът и без това не е нещо лесно, а като прибавиш катетрите и системите, човек се нуждае от доста повече сили и желание, от тези, с които Райм разполагаше. Но това, което най-бързо уби желанието му, бе лицето ѝ. По изражението ѝ личеше, че го прави само от съжаление, и това разби сърцето му. След две седмици подаде молба за развод. Блейн се възпротиви, но не ѝ бяха нужни много убеждения, за да подпише.

Селито и Банкс бяха подредили уликите, събрани от Сакс. Тя ги огледа без особен интерес.

-      Екипът за търсене на отпечатъци е намерил само осем, и принадлежат на хората от поддръжката на сградата - пох­вали я Райм.

-      Така ли?

Той кимна енергично:

-      Само осем!

-      Това е похвала - обясни Том. - Наслаждавай ѝ се. То­ва е най-големият комплимент, на който е способен.

-      Нямам нужда от преводач, Том.

-      Радвам се, че съм била полезна - отвърна тя. Разтапя­ше се от удоволствие.

„Добре де, какво означава това?“ - Райм почти очакваше Сакс да нахлуе в стаята и да тръсне пликчетата с улики върху леглото му. Може би дори триончето и ръцете на жертвата. Очак­ваше страхотен скандал, че безпомощното му положение няма да я спре. Беше си помислил, че изражението на очите ѝ може би свидетелства за някакво сходство между характерите им.

Но не. Сега разбра, че греши. Амелия Сакс бе като всич­ки останали - стараеше се да не го нагруби и бързаше да се измъкне от компанията му колкото се може по-скоро.

Изведнъж сърцето му се превърна в буца лед.

-      Тъкмо разговаряхме за срока за следващото престъп­ление - каза той хладно. - Убиецът не е определил точен час.

-      Смятаме - продължи Селито, - че каквото и да възнаме­рява този изверг, жертвата няма да умре изведнъж. Не се знае със сигурност кога ще настъпи смъртта. Линкълн смята, че е затворил някой нещастник на място без достатъчно кислород.

Сакс присви леко очи. Това не убягна на Райм.