- Да, прав си. Звънеше ми в три през нощта, за да ме питаш за някой престъпник, и недоумяваше как може оше да съм в леглото. Какво има? Искаш да му съставя профил ли?
- Каквото и да ни кажеш, ще е от полза.
Селито набързо разказа на Добинс за убийствата. Психологът (доколкото Райм си спомняше) никога не си водеше записки. Как ли успяваше да побере всичко чуто в обраслата си с тъмночервена коса глава?
Добинс се приближи до таблицата на стената. Поразгледа я, докато слушаше разказа на детектива. В един момент го прекъсна:
- Жертвите, жертвите... Всички са били под земята. Едната заровена, другите в мазе и в подземен обор.
- Точно така - потвърди Райм.
- Продължавай.
Селито продължи с подробностите около спасяването на Монеле Гегнер.
- Добре, добре - каза разсеяно Добинс.
Обърна се отново към стената. Протегна се и се загледа в оскъдните сведения за Извършител 823.
- Кажи още нещо за твоята идея, Линкълн. За това, че се увлича по старите неща.
- Не знам с какво може да ни послужи този факт. Засега всичките улики, които ни оставя, са свързани с историята на Ню Йорк. Строителни материали от началото на века, оборите, парната система...
Добинс внезапно пристъпи напред и посочи таблицата:
- Хана, кажи за Хана.
- Амелия - подкани я Райм.
Сакс разказа, че престъпникът нарекъл Монеле „Хана“.
- Жертвата каза, че името сякаш му харесвало. Освен това ѝ говорил на немски.
- И е поел доста голям риск, за да я отвлече, нали? - отбеляза Добинс. - С таксито на летището е било съвсем безопасно за него. Но да се крие в пералното помещение... Изглежда, непременно е искал да отвлече немкиня.
Добинс заусуква един риж кичур от косата си и се тръсна в най-близкия празен стол.
- Добре, да опитаме. Подземията... това е ключът на загадката. Това ме кара да мисля, че нашият човек крие нещо, започвам да си мисля за истерия.
- Той не действа истерично - възрази Селито. - Напротив, доста е спокоен и обмисля действията си.
- Не в този смисъл на „истерия“. Това е понятие за цял ред душевни разстройства. Проявява се, когато в живота на пациента се е случило някакво нещастие, което го е травми- рало дълбоко. Подсъзнателно тази травма се трансформира в нещо друго, нещо, с което организмът се опитва да се защити. При обичайните форми на истерията се наблюдават физиологични симптоми: гадене, болка, парализа. Но смятам, че в случая става дума за нещо друго. Наричаме го раздвояване на личността; когато травмата поразява психиката, а не физиологията. Хистерична амнезия, реакция на бягство от действителността. И разпадане на личността:
- Като Джекил и Хайд251 ли? - Мел Купър изпревари Банкс в ролята на наивника.
- Е, не вярвам наистина да страда от раздвояване на личността - продължи Добинс. - Такива случаи са много редки и класическият пациент с раздвояване на личността обикновено е по-млад и има по-нисък коефициент на интелигентност от нашия човек. - Кимна към таблицата. - Този е доста хитър. Очевидно много добре обмисля действията си. - Добинс погледна през прозореца за момент. - Интересно, Линкълн. Мисля, че вашият престъпник прибягва към второто си съзнание, когато му изнася, когато иска да убива, и това е много важно.
- Защо?
- Поради две причини. Първо, този факт говори за първичната му същност. Той е обучен - може би в професията си, - може би в детството - да помага на хората, не да им причинява зло. Свещеник, политик, социален работник. И второ, означава, че си е съставил пълен план за действие. Ако разгадаеш какъв, може би ще успееш да го откриеш.
- Какъв план?
- Може би от дълго време е искал да убива. Но не го е правил, защото си е търсил модел за подражание. Герой от книга или филм. Или някого, когото познава. Търсил е някого, с когото да може да се идентифицира, някого, чиито престъпления му дават право и той да убива. Влечението му към историята говори, че моделът му за подражание е личност от миналото.
- Реална ли?
- Не мога да кажа. Може да е литературен герой, може да не е. Хана, която и да е тя, е героиня от същата история. Германия - също. Или германските изселници в Америка.
- Някаква идея какво може да го накара да спре?
- Фройд е смятал, че истерията се причинява от конфликт на полово ниво (от какво друго?). В наши дни общото становище е, че такова поведение може да се предизвика от всяка травма. Не е задължително да е само едно събитие. Може да се дължи на общото протичане на живота - дълга поредица от лични и професионални неуспехи. Трудно е да се каже. - Очите на Добинс светнаха. - Но се надявам, Линкълн, да го хванете жив. Ще ми е любопитно да побеседвам с него за няколко часа.
- Том, записваш ли?
- Да, вожде.
- Имам един въпрос... - започна Райм.
- Бих казал Въпросът, Линкълн. Защо оставя уликите, .които водят към следващите жертви?
- Да. Защо оставя уликите?
