- Помисли какво прави той... Той ти говори. Не убива безцелно като сина на Сам или убиеца от „Зодиак“. Той не е шизофреник. Той говори, на
- Но това е добре за нас, нали? Означава, че убиецът ще продължава да ни оставя улики, по които да можем да разгадаваме следващите му стъпки. Иначе, ако ни постави много трудни загадки, няма да споделим вината му.
- Ами в това има логика - отвърна Добинс. Усмивката му беше изчезнала. - Но има още нещо, за което трябва да помислим.
Селито даде отговора:
- Отвличанията зачестяват.
- Точно така - потвърди Добинс.
- Че може ли да върши отвличанията по-често? - промърмори Банкс. - Три часа не е ли достатъчно бързо?
- О, ще намери начин - продължи психологът. - Най-вероятно е да започне да застрашава повече жертви наведнъж. - Добинс погледна Райм - Добре ли си, Линкълн?
По челото на криминолога се бяха появили капки пот. Той започна силно да присвива очи.
- Само съм уморен. Прекалено много ми дойде възбудата.
- Още нещо. Престъпникът извършва серийни покушения. Жертвите са и от двата пола, с различна възраст и социално положение. Всичките са бели, но районите, в който върлува, са населени главно с бели. Засега нямаме представа защо се е спрял точно на тези хора. Ако успеем, може би ще получим по-добра представа за него.
- Благодаря, Тери - каза Райм. - Остани за малко.
- Разбира се, Линкълн. Щом искаш.
- Да започваме с уликите от обора - нареди Райм. - С какво да започнем първо? С бельото ли?
Мел Купър се приближи до пликовете, донесени от Сакс. Погледна онзи с бельото.
- Колекцията „Д’аморе“ на Катарина Фашън. Сто процента памук. Платът е произведен в САЩ. Скроени са и ушити в Тайван.
- Нима разбра всичко това от пръв поглед? - възхити се Сакс.
- Не, просто прочетох етикета.
- А!
Полицаите се изсмяха.
- Да не би да иска да ни каже, че ще отвлече пак жена? - попита Сакс.
- Вероятно - отвърна Райм.
Купър отвори плика:
- Не мога да определя от какво са мокри. Ще пусна течността на хроматография.
Райм каза на Том да вземе листчето с фазите на луната. Огледа го внимателно. Листчето беше чудесна улика. Можеше да се допълни към листа, от който е откъснато, и двете да съвпаднат като отпечатъци от пръсти. Разбира се, първо трябваше да открият оригиналния лист. Дали някога щяха да го намерят? Престъпникът можеше да го е унищожил веднага щом е откъснал парчето, което му е трябвало. Все пак на Линкълн Райм му се щеше да не е така. Искаше му се да си мисли, че вестникът, от който е парчето, все още се въргаля някъде и ги чака да го намерят. Така си представяше източниците на улики: колата, от която е било обелено парче боя; пръстът, от който е бил отрязан нокът; пистолетът, който е изстрелял куршума, намерен в тялото на убития.
„Фазите на луната...“
Райм попита Добинс дали престъпникът не е решил да действа само при определена фаза на луната.
- Не. Сега луната не е в ясна фаза. Четири дена след новолуние.
- Значи означава нещо друго.
- Може дори да няма предвид самата луна - предположи Сакс, доволна от заключението си.
- Добра мисъл, Амелия - похвали я Райм. - Може би има предвид кръгове. Или нещо, свързано с мастилото, хартията. Или с геометрията. С планетариума...
Райм си даде сметка, че Сакс го наблюдава. Може би едва сега забелязваше, че е обръснат, измит, сресан и преоблечен.
„Какво ли си мисли сега? - питаше се той. - Още ли ми е сърдита, или ѝ е безразлично?“
Не му беше ясно. В момента Сакс му бе толкова непозната, колкото Извършител 823.
Факсът издаде пронизителен сигнал. Том излезе и след няколко минути се върна с два листа в ръка.
- От Ема Ролинс са - обяви той и ги вдигна пред Райм. - От проверката на бакалиите. Единадесет магазина в Манхатън са продавали телешко на клиенти, закупили по-малко от пет продукта. Да запиша ли в таблицата имената на магазините?
- Разбира се. Ще са ни нужни за справка по-късно.
Том записа в таблицата:
