– Мисля, че полицията би се заинтересувала, ако това може да бъде доказано – каза Чард, като съумя да погледне Страйк право в лицето. – Ако Оуен е убит поради написаното в „Bombyx Mori“, един съучастник не би ли носил наказателна отговорност?
– Наказателна отговорност? – повтори Страйк. – Мислите, че съучастник е убедил Куин да включи материал в книгата с надеждата трето лице да си отмъсти чрез убийство?
– Аз... не съм сигурен – намръщи се Чард. – Може и да не е очаквал да се случи точно това, но със сигурност е възнамерявал да всее хаос.
Кокалчетата му побеляха от стискането на патерицата.
– Кое ви кара да мислите, че Куин се е ползвал от помощ? – попита Страйк.
– Оуен не би могъл да знае някои от нещата, които се намекват в „Bombyx Mori“, освен ако не му е подадена информация – заяви Чард, този път втренчен в каменния ангел.
– Мисля, че основният интерес на полицията към един сътрудник – бавно изрече Страйк – ще се изчерпва в това, че той или тя биха могли да ги отведат до убиеца.
Това беше истината, но бе и начин да припомни на Чард, че един човек бе загинал при гротескни обстоятелства. Ала самоличността на убиеца явно не бе от първостепенен интерес за Чард.
– Така ли смятате? – попита смръщен той.
– Да – потвърди Страйк. – Така смятам. Сътрудник би бил интригуващ за тях, ако е в състояние да хвърли светлина върху по-неясните пасажи в романа. Една от теориите, които полицията неизбежно ще разследва, е дали някой не е убил Куин, за да го спре да разкрие нещо, което е намекнал в „Bombyx Mori“.
Даниъл Чард се взираше безизразно в Страйк.
– Да. Не бях... Да.
За изненада на Страйк, издателят се надигна с помощта на патериците си и взе да крачи напред-назад, като се поклащаше върху тях в пародиен вариант на първите плахи физиотерапевтични упражнения, които Страйк бе правил преди години в болницата „Сели Оук“. Сега Страйк забеляза, че той е в много добра физическа форма и под копринените му ръкави личат яки бицепси.
– В такъв случай убиецът... – подхвана Чард и после рязко се тросна: – Какво? – отправил поглед над рамото на Страйк.
Робин беше влязла откъм кухнята вече с много по-добър цвят на лицето.
– Простете – пророни тя и спря на място притеснена.
– Това е поверителен разговор – отсече Чард. – Не, съжалявам. Бихте ли се върнали в кухнята, моля?
– Аз... добре – отвърна стъписана Робин, а също и обидена, както забеляза Страйк.
Хвърли към него поглед в очакване да се намеси, но той остана мълчалив.
Когато летящата врата се затвори след Робин, Чард процеди ядосано...
– Ето че си изгубих мисълта. Съвсем я изгубих...
– Казвахте нещо за убиеца.
– Да. Да – избъбри Чард силно нервиран и подзе движението си напред-назад, като се полюляваше върху патериците. – Убиецът, в случай че е знаел за съучастника, би могъл да погне и него. И може би вече му е хрумнало – допълни Чард повече на себе си, отколкото на Страйк, вперил поглед в скъпите дъски на пода си. – Може би това обяснява... Да.
От малкия прозорец на стената най-близо до Страйк се виждаше само тъмният силует на гората до къщата; бели снежинки падаха сънливо на черния фон.
– Нелоялността ме наранява повече от всичко друго – отсече внезапно Чард.
Той спря нервното си крачене и се обърна с лице към детектива.
– Ако ви кажа – подзе – кого подозирам, че е помагал на Оуен, и ви помоля да ми донесете доказателство, ще се чувствате ли задължен да съобщите тази информация на полицията?
Беше деликатен въпрос, каза си Страйк, като поглади разсеяно брадичката си, недобре обръсната в бързането тази сутрин.
– Ако искате от мен да установя верни ли са подозренията ви... – бавно изрече Страйк.
– Да – каза Чард. – Да, това искам. Държа да съм сигурен.
– Тогава не, не мисля, че е нужно да казвам на полицията с какво се занимавам. Ала ако разбера, че е имало сътрудник, и преценя, че той може да е убил Куин или да знае кой го е сторил, очевидно ще сметна за свой дълг да уведомя полицията.
Чард седна на един от по-големите кожени кубове и изпусна патериците, които изтракаха на пода.
– По дяволите – каза той и недоволството му отекна в многото твърди повърхности около тях, след което се наведе да разгледа дали не е оставил вдлъбнатини в лакираното дърво.
– Знаете, че съм ангажиран от съпругата на Куин да се опитам да открия кой го е убил, нали? – попита Страйк.
– Чух нещо такова – отвърна Чард, като продължаваше да оглежда дъските за щети. – Но това няма да попречи на тази конкретна линия на разследване.
Страйк си помисли колко впечатляващо погълнат от самия себе си бе този човек. Припомни си калиграфския му почерк на картичката с теменужките отпред:
– Искате ли да ми кажете кой е този евентуален съавтор? – попита Страйк.
– Това е извънредно болезнено за мен – промърмори Чард и погледът му взе да се мести от картината на Алфред Уолис към каменния ангел и после към спираловидната стълба.
Страйк не каза нищо.
