– Джери Уолдгрейв е – заяви Чард, като за кратко погледна Страйк и отново отклони поглед. – И ще ви кажа защо го подозирам... защо го знам. Поведението му е странно от седмици насам. За пръв път го забелязах, когато ми телефонира по повод „Bombyx Mori“, за да ми каже какво е направил Куин. Нямаше никакво смущение, никакво извинение.
– А нима очаквахте Уолдгрейв да се извини за нещо, написано от Куин?
Въпросът като че изненада Чард.
– Ами... Оуен бе един от авторите на Джери, така че да, очаквах да изрази съжаление, задето Оуен ме е описал като... по такъв начин.
Палавата фантазия на Страйк отново извика в ума му голия Фалос Импудикус, надвесен над трупа на младеж, излъчващ свръхестествена светлина.
– В лоши отношения ли сте с Уолдгрейв? – попита той.
– Демонстрирах към Джери Уолдгрейв голяма търпимост, изключителна търпимост – заяви Чард, като игнорира конкретния въпрос. – Оставих го на пълна заплата, докато беше в онази клиника преди година. Може би той се смята за несправедливо третиран, но аз бях на негова страна в случаи, когато друг човек, някой по-благоразумен, би останал неутрален. Нямам пръст в личните злочестини на Джери. Ала той се чувства обиден и определено се показва такъв, колкото и неоправдано да е.
– Обиден за какво? – попита Страйк.
– Джери не обича Майкъл Фанкорт – промърмори Чард с очи към пламъците на печката. – Майкъл имаше... флирт преди много време с Фенела, съпругата на Джери. И истината е, че аз порицах Майкъл заради приятелството ми с Джери. Да! – закима Чард, очевидно силно впечатлен от спомена за своята намеса. – Казах на Майкъл, че е некрасиво и неразумно, дори при неговото състояние на... Майкъл бе изгубил първата си жена сравнително неотдавна. Ала Майкъл не прие добре моя непредубеден съвет. Засегна се и отиде в друго издателство. В борда бяха крайно разочаровани – поясни Чард. – Нужни бяха двайсет години да примамим Майкъл обратно. Ала след всичкото това време – заклати Чард плешивия си череп, още една отразяваща повърхност сред изобилието от стъкло, полирано дърво и стомана – Джери не може да очаква личната му вражда да определя политиката на компанията. Откакто Майкъл прие да се върне в „Роупър – Чард“, Джери си е поставил за цел да работи срещу мен, да подкопава авторитета ми по стотици дребни поводи. Според мен е станало следното – продължи Чард, като от време на време поглеждаше към Страйк, сякаш да прецени реакцията му. – Джери е споделил с Оуен за договора ни с Майкъл, който се опитвахме да запазим от огласяване. А Оуен, то се знае, бе враг на Фанкорт от четвърт век насам. Оуен и Джери са решили да сътворят този... този ужасен роман, в който аз и Майкъл сме обрисувани така клеветнически, като начин да отклонят вниманието от пристигането на Майкъл и като акт на отмъщение срещу двама ни, срещу компанията, срещу всеки друг, когото им се е прищяло да унизят. И най-показателното е – извиси глас Чард, който отекваше в празното пространство, – че след като изрично наредих на Джери да заключи ръкописа на недостъпно място, той позволи да бъде прочетен от всеки, пожелал да си направи труда, и се погрижи клюките да тръгнат из цял Лондон, а като връх на всичко напуска и ме оставя да търся...
– Кога е напуснал Уолдгрейв? – попита Страйк.
– Онзи ден – отвърна Чард и отново се впусна във възмутена тирада: – Показа извънредно силно нежелание да се присъедини към мен в правни действия срещу Куин. Това само по себе си сочи...
– Може би е мислел, че намесването на адвокати ще привлече още по-голямо внимание към книгата – предположи Страйк. – Самият Уолдгрейв също го има в „Bombyx Mori“, нали?
– О, това! – изсмя се Чард за пръв път, откакто Страйк го бе видял, и ефектът не беше приятен. – Не бива да приемате всичко за чиста монета, господин Страйк. Оуен въобще не знаеше за това.
– За кое?
– Образът на Резача е дело на самия Джери, осъзнах го при третия прочит – заяви Чард. – Много, много хитро. Изглежда като атака срещу самия Джери, а всъщност е начин да уязви Фенела. Те все още имат брак, но много нещастен. Много нещастен. Да, при препрочитането прозрях всичко – каза Чард. Лампите по окачения таван хвърляха подвижни отблясъци по темето му, докато клатеше глава. – Не Оуен е написал епизода с Резача. Той почти не познаваше Фенела. Не беше наясно за онази стара история.
– И какво точно се предполага, че символизират окървавеният чувал и джуджето?
– Измъкнете го от Джери – отсече Чард. – Накарайте го да ви каже. Защо аз да му помагам да разпространява клеветите си?
– Питах се – подхвана Страйк, примирено изоставил тази линия на проучване, – защо Майкъл Фанкорт се е съгласил да дойде в „Роупър – Чард“, когато Куин е работел за вас, а са били в толкова лоши отношения.
Настана кратка пауза.
– Не бяхме юридически обвързани да издадем следващия роман на Оуен – отговори Чард. – Имахме само права първи да го видим. Това бе всичко.
– И според вас Джери Уолдгрейв е съобщил на Оуен, че се каните да се откажете от него, та Майкъл Фанкорт да е доволен?
