– „Братята Балзак“ е за къщата на Талгарт Роуд, така ли? – попита Страйк, който не се бе добрал до това впечатление в петдесетте страници, които бе изчел.
– Действието се развива там. Но всъщност е за взаимоотношенията между нас тримата – поясни Фанкорт. – Джо е мъртъв в ъгъла, а аз и Оуен се опитваме да вървим по стъпките му, да осмислим неговата смърт. Всичко се случва в студиото, където, както съдя от това, което четох, сте открили трупа на Куин.
Страйк не каза нищо, а продължи да си води бележки.
– Критикът Харви Бърд нарече „Братята Балзак“ „стряскаща и свиваща сфинктера ужасия“.
– Помня само много опипване на топки – промърмори Страйк и неочаквано Фанкорт прихна в непресторено момичешко кискане.
– Значи, сте я чели? О, да, Оуен беше обсебен от топките си.
Актьорът до тях най-сетне беше млъкнал да си поеме дъх. Думите на Фанкорт отекнаха отчетливо във временното затишие. Страйк се ухили, когато актьорът и двамата му сътрапезници се втренчиха във Фанкорт, който ги удостои с киселата си усмивка. Тримата мъже побързаха отново да заприказват.
– Това му беше истинска идея фикс – обърна се Фанкорт пак към Страйк. – В стил „Пикасо“ приемаше топките си за източник на творческата си енергия. Беше вманиачен и в живота, и в работата си от мъжествеността, плодовитостта. На някои би се сторила странна подобна мания у човек, който е обичал да бъде връзван и доминиран, но аз го виждам като естествена последица... ин и ян в сексуалността на Куин. Вероятно сте обърнали внимание какви имена ни е дал в романа си.
– Вас и Варикосел – отвърна Страйк и отново забеляза леката изненада на Фанкорт, че човек с външния вид на Страйк чете книги и запомня съдържанието им.
– Вас, това е Куин, е каналът, по който минава спермата от тестисите към пениса, здравословната, потентна, съзидателна сила. Варикосел е болезнено увеличаване на вената в тестиса, понякога водещо до безплодие. Типичният просташки паралел в стил „Куин“ с факта, че се разболях от заушки малко след смъртта на Джо и всъщност бях твърде болен, за да присъствам на погребението, но също така и с факта, както вие посочихте, че по това време пишех при трудни обстоятелства.
– На този етап още ли бяхте приятели? – пожела да уточни Страйк.
– Когато той започна романа, на теория още бяхме приятели – отвърна Фанкорт с мрачна усмивка. – Ала писателите са свирепо племе, господин Страйк. Ако искаш доживотно приятелство и безкористна дружба, иди в армията и се научи да убиваш. Искаш ли поредица от временни съюзи с колеги, които ликуват при всеки твой провал, пиши романи.
Страйк се усмихна. Фанкорт изрече с безгрижно задоволство:
– „Братята Балзак“ получи най-лошите отзиви от критиката, които съм чел някога.
– Вие писахте ли за романа?
– Не – отвърна Фанкорт.
– На този етап бяхте женен за първата си съпруга, така ли? – попита Страйк.
– Точно така – отвърна Фанкорт.
Изражението, мернало се по лицето му, бе като потръпване на хълбока на животно, когато на него кацне муха.
– Просто се опитвам да изясня хронологията. Изгубили сте я малко след като Норт е починал?
– Евфемизмите за смъртта са толкова интересни, не мислите ли? – подхвърли Фанкорт. – Не я „изгубих“. Тъкмо обратното, спънах се в нея в тъмната кухня, където тя седеше мъртва, пъхнала глава във фурната.
– Съжалявам – изрече с официален тон Страйк.
– Е, това е то...
Фанкорт даде знак за ново питие. Страйк усещаше, че е достигнат деликатен момент, в който потокът от информация можеше да потече бурно или да пресъхне завинаги.
– Говорихте ли някога с Куин за пародията, предизвикала самоубийството на жена ви?
– Вече ви казах, не съм говорил с него за нищо, след като Ели умря – спокойно отвърна Фанкорт. – Така че, не.
– Но сте били сигурен, че той я е написал?
– Без съмнение. Като много писатели, които нямат много за казване, Куин беше добър литературен имитатор. Помня как пародираше някои от нещата на Джо и беше доста забавен. Той не би се подиграл публично с Джо, то се знае, твърде полезно му беше да се мотае около нас двамата.
– Някой призна ли да е виждал пародията преди публикуването й?
– Никой не ми го е казвал, но бих се учудил, ако го бяха споменали, предвид какво причини написаното. Лиз Тасъл отрече в очите ми, че Куин й я е показвал, но чух слухове, че я е чела преди издаването. Сигурен съм, че тя го е насърчила да я публикува. Лиз лудо ревнуваше от Ели.
Настана пауза, след която Фанкорт заговори с привидно безгрижие:
– Днес е трудно да се повярва, че в онези времена трябваше да чакаме критиките да излязат на хартия, та да видиш творбата си разгромена. С изобретяването на интернет всеки полуграмотен кретен може да се прави на Мичико Какутани9.
91 Мичико Какутани – литературен критик в „Ню Йорк Таймс“. – Б. пр.
– Куин винаги е отричал, че я е написал, нали?
