Страйк поназнайваше нещичко за начините, използвани от известните, когато желаеха да манипулират някого. Бащата на Луси, китаристът Рик, не беше толкова прочут колкото бащата на Страйк или колкото Фанкорт, но все пак бе достатъчно известен, че да накара жена на средна възраст да ахне и да се разтрепери, когато го бе видяла да се реди за сладолед в Сейнт Моус. Рик веднъж бе споделил пред юношата Страйк, че един сигурен начин да вкараш жена в леглото е да й кажеш, че пишеш песен за нея. Забележката на Майкъл Фанкорт, че проявява интерес донякъде да превъплъти Страйк в следващия си роман, беше вариация на същата тема. Очевидно не бе преценил, че за Страйк да се пише за него не бе нещо непознато, нито пък цел, която преследваше. Кимна на предложението без всякакъв ентусиазъм и извади бележник.
– Имате ли нещо против да го използвам? Помага ми да си припомня какво искам да ви питам.
– Моля, използвайте го – отвърна Фанкорт и изглеждаше развеселен.
Остави настрани броя на „Гардиън“, който четеше. Страйк видя снимката на съсухрен, но впечатляващ на вид стар човек, който му бе бегло познат, макар че го гледаше наопаки. Заглавието гласеше: „Пинкълман на деветдесет години“.
– Милият стар Пинкс – рече Фанкорт, като забеляза посоката на погледа на Страйк. – Устройваме му малко тържество в „Челси Артс Клъб“ идната седмица.
– Така ли? – избъбри Страйк, докато търсеше химикалка.
– Познаваше се с чичо ми. Бяха отбили заедно службата си в армията – заразказва Фанкорт. – Когато написах „Белафронт“, първия си роман, току-що бях завършил „Оксфорд“. Горкият ми чичо в опит да бъде полезен пратил екземпляр от ръкописа на Пинкълман, защото бе единственият писател, когото познаваше.
Говореше с премерени фрази, сякаш някой невидим трети до тях водеше стенографски записки. Историята звучеше като предварително репетирана, сякаш я бе разправял много пъти, а може и да беше при тези негови чести интервюта.
– Пинкълман, по онова време автор на поредицата „Голямото приключение на Бънти“, не разбрал и дума от написаното – продължи Фанкорт, – но за да угоди на чичо ми, препратил романа на „Чард Букс“, където той, за щастие, се озовал на бюрото на единствения човек в издателството, способен да го проумее.
– Голям късмет наистина – каза Страйк.
Келнерът се върна с вино за Фанкорт и чаша вода за Страйк.
– Да разбирам ли – попита Страйк, – че сте върнали услугата на Пинкълман, като сте го представили на агентката си?
– Точно това направих – кимна Фанкорт с известно снизхождение като учител, доволен да установи, че един от учениците му е внимавал. – В онези дни Пинкс беше при агент, който все „забравяше“ да му изплаща хонорарите. Каквото и да се говори за Елизабет Тасъл, тя е почтена... почтена в сферата на бизнеса – поправи се Фанкорт и отпи от виното си.
– Тя също ще присъства на тържеството за Пинкълман, нали? – попита Страйк, като наблюдаваше Фанкорт за реакцията му. – Все още е негов агент, нали?
– За мен е без значение дали Лиз ще е там. Да не би да си въобразява, че още пламтя от злоба към нея? – поинтересува се Фанкорт с киселата си усмивка. – Не се сещам и по веднъж в годината за Лиз Тасъл.
– Защо тя не е приела да се откаже от Куин, когато сте го поискали от нея? – попита Страйк.
Страйк не виждаше причина да не отправи директна атака към човек, обявил личния си мотив за срещата им едва секунди след запознанството им.
– Въпросът не стоеше аз да искам от нея да се откаже от Куин – с все така отмерен ритъм отвърна Фанкорт, сякаш съобразяващ се с невидимия стенограф. – Обясних й, че не мога да остана в нейната агенция, докато той е там, и напуснах.
– Разбирам – промърмори Страйк, вече свикнал с цепенето на косъма на две. – Защо според вас ви е оставила да си тръгнете? Вие сте били по-едрата риба, нали?
– Според мен е справедливо да се каже, че аз бях баракуда, а Куин – рибка бодливка – подсмихна се Фанкорт. – Ала работата бе там, че Лиз спеше с Куин.
– Наистина ли? Не го знаех – отбеляза Страйк и щракна химикалката си.
– Когато Лиз пристигна в „Оксфорд“ – заразправя Фанкорт, – беше едра и яка мома, помагала на баща си да кастрира бикове и други подобни по фермите из Севера, с отчаяно желание да прави секс, само че нямаше големи кандидати за това. Беше ми хвърлила око, и то сериозно – бяхме партньори в семинара, а пикантните средновековни интриги могат твърде много да възбудят едно момиче – само че никога не проявих чак такъв алтруизъм, та да я лиша от девствеността й. Останахме си приятели – додаде Фанкорт – и когато основа агенцията си, запознах я с Куин, прословут с това, че не подбираше в сексуално отношение. И неизбежното се случи.
– Много интересно – коментира Страйк. – Това общоизвестно ли е?
