– Съмнявам се – отвърна Фанкорт. – Куин вече беше женен за неговата... убийца, май така трябва да я наричаме вече – каза той замислено. – Във всеки случай „убийца“ надцаква „съпруга“ при дефиниране на близки отношения. А и Лиз вероятно го е заплашвала с тежки последствия, ако прояви обичайната си недискретност по повод креватните им развлечения, уповаваща се на несъществуващия шанс все пак да бъда убеден да спя с нея.
Страйк се запита дали това бе сляпа суета, обективен поглед върху фактите или смесица от двете.
– Гледаше ме с онези огромни кравешки очи, чакаше, надяваше се – сви уста Фанкорт, от което в изражението му проби жестокост. – След смъртта на Ели разбра, че това няма да се случи, дори след като бях съсипан от скръб. Предполагам, че й е било непосилно да си представи въздържание от секс десетилетия напред, така че подкрепи мъжа, който я обслужваше.
– Говорихте ли някога отново с Куин, след като напуснахте агенцията? – попита Страйк.
– През първите няколко години след смъртта на Ели той се изнизваше от всеки бар, където влизах аз – отговори Фанкорт. – След време започна да се осмелява да остане в същия ресторант, като ми хвърляше нервни погледи. Не, не мисля, че повече си проговорихме отново – подхвърли писателят, сякаш въпросът не представляваше интерес за него. – Ранили са ви в Афганистан, доколкото знам?
– Да – потвърди Страйк.
Детективът си каза, че може би този преднамерено фокусиран поглед действаше при жените. Може би Оуен Куин се бе втренчвал в Катрин Кент и Пипа Миджли със същия гладен вампирски взор, когато им беше казал, че се кани да ги опише в „Bombyx Mori“, и те са били възбудени и очаровани при мисълта, че част от тях завинаги ще се запази, претворена от перото на писателя...
– Как се случи? – попита Фанкорт с очи върху крака на Страйк.
– Самоделна бомба – отговори Страйк. – Ами къщата на Талгарт Роуд? С Куин сте били нейни съсобственици. Не ви ли се налагаше да комуникирате по този повод? Не се ли сблъскахте някога там?
– Никога.
– Не сте ли ходили да я наглеждате? Притежавали сте я в продължение на... колко...?
– Двайсет-двайсет и пет години, нещо такова – безразлично отвърна Фанкорт. – Не, не съм влизал там, след като Джо почина.
– Полицията вероятно ви е питала във връзка с жената, която мисли, че ви е видяла пред нея на осми ноември?
– Да – кратко отговори Фанкорт. – Сбъркала е.
Актьорът до тях съвсем се беше развихрил в шумния си монолог.
– ...вече не бях на себе си, не виждах къде тичам, очите ми бяха пълни с пясък...
– Значи, не сте ходили в къщата от осемдесет и шеста година?
– Не съм – нетърпеливо отсече Фанкорт. – Поначало нито Оуен, нито аз я искахме.
– Защо?
– Защото приятелят ни Джо умря там в особено окаяни обстоятелства. Мразеше болниците, отказваше лекарства. Когато вече изпадна в безсъзнание, жилището бе в отвратително състояние, а той, живото въплъщение на Аполон, се бе превърнал в торба кокали, кожата му... Беше грозен край, влошен още повече от Даниъл Ч...
Изражението на Фанкорт стана сурово. Челюстите му се раздвижиха, сякаш буквално предъвкваше неизречените думи. Страйк чакаше.
– Интересен човек е Даниъл Чард – каза Фанкорт с очевидно усилие да се измъкне на заден ход от сляпата улица, където сам бе влязъл. – Мисля, че образът му, обрисуван от Оуен в „Bombyx Mori“, е най-слабо представен от всички други. Макар че бъдещите критици надали ще посочват „Bombyx Mori“ като пример за ярко представени герои – добави той с кратък смях.
– А вие как бихте обрисували Даниъл Чард? – попита Страйк и Фанкорт изглеждаше изненадан от въпроса.
След кратък размисъл той каза:
– Дан е най-неосъщественият човек, когото съм срещал. Работи в сфера, в която е компетентен, но нещастен. Копнее за телата на млади мъже, но не може да се окуражи да стори нещо повече от това, да ги рисува. Пълен е със задръжки и комплекси, което обяснява неразумната му и истерична реакция на карикатурата, която му е направил Оуен. Дан бе доминиран от чудовищна майка, светска лъвица, която си беше навила на пръста патологично стеснителният й син да поеме семейния бизнес. Мисля – добави Фанкорт, – че бих могъл да сътворя нещо интересно от тази тема.
– Защо Чард отхвърли романа на Норт? – попита Страйк.
Фанкорт отново направи движението с дъвченето, после заяви:
– Вижте, аз харесвам Даниъл Чард.
– Останах с впечатление, че в един момент е имало търкания.
– Кое ви кара да мислите така?
– Казахте, че не сте очаквали да се озовете отново в „Роупър – Чард“, когато говорихте на тяхното парти.
– Били сте там? – остро изрече Фанкорт и когато Страйк кимна, попита: – Защо?
– Търсех Куин – отговори Страйк. – Жена му ме беше наела да го открия.
– Но както вече знаем, тя добре е знаела къде е той.
– Не – каза Страйк, – не мисля, че е знаела.
– Искрено ли го вярвате? – попита Фанкорт с леко наклонена встрани голяма глава.
– Да, вярвам го – отвърна Страйк.
Фанкорт вдигна вежди и внимателно заоглежда Страйк, сякаш той бе любопитна вещ във витрина.
