– Значи, не сте се разсърдили на Чард, задето е отхвърлил романа на Норт? – попита Страйк, върнал се към главната тема на обсъждане.
След кратка пауза Фанкорт каза:
– Напротив, разсърдих му се. Защо точно Дан размисли за издаването на книгата, само той би могъл да ви отговори, но според мен причината бе в шума на пресата около състоянието на Джо, който настрои средната класа срещу лишения от покаяние негов роман, чието издаване предстоеше, и Дан, осъзнал, че Джо вече е заболял от СПИН, изпадна в паника. Не искаше да бъде свързван с мъжки бани и СПИН, затова каза на Джо, че в крайна сметка не иска книгата му. Беше акт на извънредно малодушие и двамата с Оуен...
Още една пауза. Откога ли Фанкорт не беше поставял себе си и Оуен в едно изречение като съдружие?
– Двамата с Оуен бяхме убедени, че това уби Джо. Едва държеше писалката, бе почти сляп, но се опитваше отчаяно да завърши романа преди смъртта си. Разбирахме, че само това го крепи жив. Тогава пристигна писмото на Чард, с което анулираше договора им. Джо спря да работи и след четирийсет и осем часа беше мъртъв.
– Има сходства със случилото се с първата ви съпруга – отбеляза Страйк.
– Бяха две напълно различни неща – изрече Фанкорт с равен тон.
– Защо?
– Романът на Джо беше несравнимо по-добър.
Поредната пауза, този път много по-дълга.
– Така стоят нещата, погледнати в литературна перспектива – каза Фанкорт. – Естествено, има и други начини да бъдат видени.
Той допи виното в чашата си и даде знак на бармана, че иска още една. Актьорът до тях, който не спираше и дъх да си поеме, продължаваше да бърбори:
– „Майната й на автентичността – казах му. – Какво искаш, да си отрежа ръката ли?“
– Сигурно е било трудно време за вас – посочи Страйк.
– Да – отвърна свадливо Фанкорт. – Да, можем да го наречем „трудно“.
– Изгубили сте приятел и съпруга в разстояние на кратък период.
– Да, през няколко месеца.
– Пишехте ли през това време?
– Да – отвърна Фанкорт с гневен високомерен смях. – През всичкото време пишех. Това ми е професията. Някой би ли ви попитал служили ли сте в армията, докато сте имали лични проблеми?
– Съмнявам се – незлобливо отговори Страйк. – Какво пишехте?
– Тази творба никога не беше публикувана. Изоставих романа, който пишех, за да довърша този на Джо.
Келнерът остави втора чаша вино пред Фанкорт и се оттегли.
– Имаше ли много работа по довършване книгата на Норт?
– Почти никаква – отвърна Фанкорт. – Той беше невероятно добър писател. Пооправих някои необработени пасажи, изпипах края. Той беше оставил бележки как иска романът да завърши. После го занесох на Джери Уолдгрейв, който работеше в издателство „Роупър“.
Страйк си припомни казаното от Чард за прекомерната близост на Фанкорт с жената на Уолдгрейв и продължи с известна предпазливост:
– Бяхте ли работили с Уолдгрейв преди това?
– Не бяхме работили заедно по мои неща, но го познавах по репутация като талантлив редактор и знаех, че харесва Джо. Сътрудничихме си за „Към предела“.
– Той свърши добра работа по романа, нали?
Моментният яд на Фанкорт беше изчезнал. Той дори, изглежда, се забавляваше от въпросите на Страйк.
– Да, много добра.
– Но сега, когато сте се върнали в „Роупър – Чард“, не сте искали да работите с него.
– Нямах особено желание – все още усмихнат отговори Фанкорт. – Той много пие напоследък.
– Защо според вас Куин е вкарал Уолдгрейв в „Bombyx Mori“?
– Откъде бих могъл да знам?
– Уолдгрейв очевидно е бил добър с Куин. Трудно е да се разбере защо Куин е почувствал потребност да го атакува.
– Мислите ли? – попита Фанкорт, приковал поглед върху Страйк.
– Всички, с които разговарях, виждат образа на Резача от различен ъгъл.
– Нима?
– Повечето хора са възмутени, че Куин изобщо е нападнал Уолдгрейв. Не виждат с какво го е заслужил Уолдгрейв. Според Даниъл Чард образът на Резача е доказателство, че Куин е работил със съавтор.
– И кой си мисли той, че би сътрудничил на Куин за „Bombyx Mori“? – със сух смях попита Фанкорт.
– Има разни идеи – каза Страйк. – Междувременно Уолдгрейв смята, че Резача е всъщност атака срещу вас.
– Но аз съм Тщеславен – възрази с усмивка Фанкорт. – Това всички го знаят.
– Защо Уолдгрейв ще си мисли, че Резача е свързан с вас?
– Ще трябва да попитате Джери Уолдгрейв – все още с усмивка отговори Фанкорт. – Но имам странното чувство, че вие имате своето обяснение, господин Страйк. И ще ви кажа следното: Куин беше в голяма, голяма грешка и би трябвало сам да го е знаел.
– И тъй, през всички тези години не сте успели да продадете къщата на Талгарт Роуд, така ли?
– Трудно бе да се открие купувач, който да отговаря на условията в завещанието на Джо. Беше донкихотовски жест от негова страна. Той беше романтик, идеалист. Всичките си чувства, свързани с това наследство, с бремето на неговото дарение съм изразил в „Кухата къща“ – отбеляза Фанкорт като лектор, препоръчващ допълнителна литература. – Оуен също си каза своето в „Братята Балзак“ – с бегла усмивка додаде Фанкорт.
