– Обадих се на Пипа... нали така? – погледна я Катрин и Пипа кимна. – Казах й какво е направил той. Продължавах да му звъня, но той все така не вдигаше. А след като Анджела почина, казах си: да става каквото ще, ще дойда да те намеря. – От брендито страните на Катрин бяха порозовели. – Отидох у тях, но ми отвори жена му. Повярвах й, че казва истината, него го нямаше там. Затова съобщих на нея, че Анджела е починала. Той се познаваше със сестра ми – поясни тя и лицето й се сгърчи отново. Пипа остави чашата си и обгърна тресящите се рамене на Катрин. – Мислех, че ще осъзнае какво ми е причинил, когато губех... когато бях изгубила...
Повече от минута в стаята не се чу друг звук освен риданията на Катрин и далечните викове на момчетата пред блока.
– Съжалявам – изрече Страйк.
– Сигурно е било ужасно за теб – каза Робин.
Помежду четиримата им вече се долавяше крехко другарство. Поне по един въпрос можеха да са съгласни: че Оуен Куин беше постъпил много зле.
– Всъщност съм тук заради способността ти да анализираш текстове – обърна се Страйк към Катрин, след като беше избърсала очите си, вече подути и прилични на цепки.
– В какъв смисъл? – попита тя и Робин долови спотаена гордост в краткия въпрос.
– Не разбирам някои от нещата, които Куин е написал в „Bombyx Mori“.
– Не е трудно – отвърна тя и отново несъзнателно имитира Фанкорт. – Няма да спечели награда за загадъчност.
– Знам ли – рече Страйк. – Има един много интригуващ образ.
– Тщеславен ли? – попита тя.
Естествено беше да си направи този извод, помисли си Страйк. Фанкорт беше прочут.
– Имах предвид Резача.
– Не ми се говори за това – отсече тя с острота, която смая Робин. Катрин погледна Пипа и Робин разпозна признаците на споделена помежду им тайна. – А се правеше на далеч по-добър – отрони горчиво Катрин. – Преструваше се, че някои неща са святи за него. И ето че...
– Като че никой не желае да ми интерпретира Резача – отбеляза Страйк.
– Това е, защото повечето от нас имат чувство за приличие – отвърна Катрин.
Страйк улови погледа на Робин. Подканяше я тя да се намеси.
– Джери Уолдгрейв вече е казал на Корморан, че той е Резача – предпазливо изрече помощничката му.
– Аз харесвам Джери Уолдгрейв – предизвикателно заяви Катрин.
– Значи, се познавате? – попита Робин.
– Оуен ме заведе на тяхна забава по-миналата Коледа – отвърна тя. – Уолдгрейв беше там. Мил човек. Беше обърнал няколко питиета – допълни.
– Още тогава е пиел, значи – намеси се Страйк.
Беше грешка; насърчил бе Робин тя да поеме въпросите, защото предполагаше, че е по-малко плашеща. Прекъсването му накара Катрин отново да се затвори.
– Имаше ли някой друг интересен на забавата? – попита Робин и отпи от брендито си.
– Майкъл Фанкорт беше там – отвърна мигновено Катрин. – Хората твърдят, че бил арогантен, но на мен ми се видя очарователен.
– О... говори ли с него?
– Оуен искаше да се държа настрани – отвърна тя, – но отидох до тоалетната и на връщане просто се обърнах към него и му казах колко високо ценя „Кухата къща“. На Оуен това никак не би му харесало – със задоволство заяви тя. – Вечно мърмореше, че Фанкорт е надценяван, но аз смятам, че е великолепен. Тъй или иначе, поговорихме малко, а после някой го придърпа. Но истината е – повтори тя предизвикателно, сякаш сянката на Оуен Куин беше в стаята и можеше да чуе похвалите й за неговия съперник, – че той се държа прекрасно с мен. Пожела ми успех в писането – добави и пийна бренди.
– Каза ли му, че си приятелката на Оуен? – попита Робин.
– Да – отвърна Катрин с леко крива усмивка. – Той се засмя и каза: „Поднасям ви съболезнования“. Но това не промени отношението му. Личеше си, че Оуен му е напълно безразличен вече. Не, за мен той е приятен човек и отличен писател. Хората са завистливи, когато някой е успял, не е ли така?
Тя си сипа още бренди. Понасяше го изключително добре. Освен зачервеното й лице нямаше никакви признаци за опияняване.
– Харесала си и Джери Уолдгрейв – едва ли не разсеяно подхвърли Робин.
– О, той е прекрасен – увери я Катрин, готова да хвали всички, атакувани от Куин. – Чудесен човек. Беше много, много пиян обаче. Беше в една странична стая и хората гледаха да го избягват. Оная кучка Тасъл каза да не го закачаме, дрънкал несвързано.
– Защо я наричаш кучка?
– Дърта противна снобка – отсече Катрин. – Как само говореше с мен, а и с всички. Но аз знам защо: беше притеснена заради присъствието на Майкъл Фанкорт. Оуен беше отишъл да види дали Джери е добре, не би го оставил да захърка на някой стол, каквото и да дрънкаше дъртата злобарка, и аз й казах: „Говорих с Фанкорт, очарователен човек“. Никак не й се понрави това, доволно съобщи Катрин. – Не й хареса, че с мен е бил очарователен, след като нея я мрази. От Оуен знам, че някога била влюбена във Фанкорт, но той не искал и да я знае.
Тя се наслади отново на клюката, колкото и стара да беше. За една вечер поне се бе чувствала като вътрешен човек.
– Тръгна си скоро, след като й подхвърлих това. Ужасна жена.
