– А вие можете да съпреживеете подобно чувство – подхвърли Страйк.
Снегът шепнеше помежду листата и върху замръзналото езеро с купидона, насочил стрелата си към небето.
– Намирали сте писането на Елизабет „окайващо неоригинално“, нали така? – попита Страйк Фанкорт. – И двамата сте изучавали средновековни трагедии за отмъщението, което обяснява сходствата в стила ви. Но според мен вие сте много добър имитатор на чуждия начин на писане – обърна се Страйк към Тасъл.
Беше знаел, че тя ще дойде, ако отведе Фанкорт, уверен бе, че ще се уплаши какво би могъл да каже на писателя в тъмното. Тя стоеше съвършено неподвижна, докато снегът се сипеше по кожената й яка, по стоманеносивата й коса. Страйк едва виждаше очертанията на лицето й на слабата светлина от далечните прозорци на клуба. Погледът й бе забележително остър и празен в същото време. Имаше мъртвите безизразни очи на акула.
– Ето например имитирали сте перфектно стила на Елспет Фанкорт.
Ченето на Фанкорт увисна. В продължение на няколко секунди се чуваше само шепотът на снега и слабото свирене от дробовете на Елизабет Тасъл.
– От самото начало си мислех, че Куин трябва да ви е държал с нещо – каза Страйк. – Въобще не изглеждахте като жена, която би се оставила да я превърнат в частна банка и да я третират като слугиня, която би предпочела да задържи Куин и да остави Фанкорт да си иде. И тези врели-некипели за свободата на изразяване... Вие сте написали пародията на романа на Елспет Фанкорт, която я е тласнала към самоубийство. През всичките тези години се е чувала само вашата дума без никакви доказателства, че Оуен ви е показал написаната от него пародия. А е било обратното.
В настъпилата тишина стъписаният Фанкорт местеше поглед от агентката към детектива.
– Полицията подозираше, че Куин ви е изнудвал – заговори отново Страйк, – но вие им замазахте очите с трогателен разказ как сте му услужвали с пари заради Орландо. Плащали сте на Оуен в продължение на повече от четвърт век, не е ли така?
Опитваше се да я провокира да заприказва, но тя мълчеше и само се взираше в него с тъмни и празни очи, подобни на дупки върху некрасивото й бледо лице.
– Как описахте сама себе си пред мен, когато обядвахме заедно? Като „самото олицетворение на безукорна стара мома“. И все пак сте открили своя отдушник, нали, Елизабет?
Безумните празни очи внезапно се насочиха към Фанкорт, който бе отстъпил назад.
– Хубаво ли ти беше да разнищваш и потъпкваш в калта всички, които познаваш, Елизабет? С един голям взрив на злоба и сквернословия да им отмъстиш до един, да обрисуваш себе си като непризнатия гений, да нападаш всеки с по-успешен интимен живот, с по-удовлетворителна...
В тъмнината прозвуча тих глас и за секунда Страйк не осъзна откъде идва. Беше странен, непознат, писклив и гаден: гласът на луда жена, която си въобразяваше, че изразява невинност и доброта.
– Не, господин Страйк – промълви тя като майка, която убеждава умореното си дете да не се надига от леглото, да не се съпротивлява. – Ах, вие, беден глупав човече. Вие, нещастнико.
Тя издаде насилен смях, при което гърдите й се развълнуваха, а дробовете й засвириха.
– Бил е зле ранен в Афганистан – обясни тя на Фанкорт със същия злокобно гальовен глас. – Според мен страда от посттравматичен стрес. С мозъчни увреждания е като малката Орландо. Горкият господин Страйк има нужда от специализирана помощ.
Дробовете й засвириха, когато задиша по-ускорено.
– Не трябваше ли да си купиш противогазова маска, Елизабет? – подхвърли Страйк.
Стори му се, че видя как очите й потъмняват и се уголемяват, как зениците им се разширяват от бликналия у нея адреналин. Едрите по мъжки ръце се бяха сгърчили като нокти на хищна птица.
– Мислеше, че всичко си обмислила. Въжета, маскировка, предпазно облекло против киселината. Но не си предвидила, че ще получиш увреждане на тъканите при вдишване на парите.
Студеният въздух засилваше задуха й. В паниката си тя звучеше като изпаднала в сексуална възбуда.
– Мисля – с премерена жестокост изрече Страйк, – че това в буквалния смисъл те е подлудило, Елизабет. Надявай се, че съдебните заседатели ще се хванат. Какъв пропилян живот. Бизнесът ти пропадна, нямаш мъж, нито деца... Кажи, имаше ли поне неуспешен опит за сношение между вас двамата – зададе директен въпрос Страйк, като наблюдаваше профилите им. – Тази история с „немощния член“... Куин, изглежда, я е описал в истинския „Bombyx Mori“.
Бяха с гръб към светлината и той не виждаше израженията им, но езикът на телата им му даде отговора: мигновеното им отдръпване един от друг и извръщане с лице към него беше бегло подобие на обединен фронт.
– Кога стана това? – попита Страйк с поглед към тъмния силует на Елизабет. – След смъртта на Елспет ли? Но после ти се прехвърли на Фенела Уолдгрейв, нали, Майкъл? Доколкото схващам, там не си имал проблеми с въпросния член.
Елизабет тихо изохка, сякаш я беше ударил.
– За бога – изръмжа Фанкорт.
