– Тя не уточни. Каза „Той ме пипаше“ и „Не ми хареса да ме пипа“. И че след като го правил, й дал четка за рисуване с бои. Може да не е това – допълни Страйк в отговор на изразителното мълчание на Робин и напрегнатото й изражение. – Може случайно да се е блъснал в нея и да й е дал нещо, за да я успокои. Ту влизаше, ту излизаше, докато бях там, и пищеше, задето не е получила каквото иска или защото майка й я смъмряше.
Огладнял, разкъса целофана на подаръка на Робин, извади отвътре един шоколад и му свали обвивката, докато Робин седеше мълчалива и замислена.
– Работата е там – наруши тишината помежду им Страйк, – че в „Bombyx Mori“ Куин оставя внушението, че Чард е гей. Поне на мен ми се стори, че това казва.
– Хм... – Робин не изглеждаше убедена. – А ти вярваш ли на всичко, което Куин е написал в тази книга?
– Ако се съди по факта, че Чард е пратил адвокати срещу Куин, очевидно е бил притеснен – каза Страйк, отчупи голямо парче шоколад и го лапна. – Имай предвид – продължи с пълна уста, – че Чард от „Bombyx Mori“ е убиец, евентуално и изнасилвач и инструментът му е на път да падне, та може би не намеците, че е гей, са му подпалили фитила.
– Сексуалната двойственост е повтаряща се тема в творчеството на Куин – отбеляза Робин и Страйк се втренчи в нея, както дъвчеше, повдигнал вежди. – Отбих се във „Фойлс“ на път за работа и купих „Грехът на Хобарт“ – обясни тя. – Целият роман е за един хермафродит.
Страйк преглътна.
– Явно са го интригували, защото и в „Bombyx Mori“ има такъв – каза той и заразглежда картонената опаковка на шоколада. – Произведен е в Мълиън. Това е на крайбрежието, недалече от градчето, където отраснах... Как ти се видя „Грехът на Хобарт“, добра ли е?
– Нямаше да си направя труда да я чета след първите няколко страници, ако авторът й не бе убит току-що – призна Робин.
– Вероятно убийството чувствително е увеличило продажбите.
– Мисълта ми е – упорито настоя Робин, – че на Куин не може да се има доверие, когато става дума за сексуалния живот на други хора, защото героите му до един спят с всеки и с всичко. Прочетох за него в Уикипедия. Една от ключовите характеристики на романите му е, че героите постоянно сменят пола и сексуалната си ориентация.
– И „Bombyx Mori“ е такъв – измърмори Страйк и си гризна още шоколад. – Много е вкусен, искаш ли малко?
– Уж трябваше да съм на диета – тъжно рече Робин. – Заради сватбата.
Страйк не беше на мнение, че й е нужно да сваля килограми, но не каза нищо и тя си взе едно парче.
– Мислех си за нашия убиец – каза Робин нерешително.
– Винаги съм готов да изслушам психолог. Казвай.
– Аз не съм психолог – позасмя се тя.
Беше прекъснала висшето си образование по психология. Страйк никога не я бе притискал с въпроси, нито тя му бе давала обяснение. Това беше нещо, което ги свързваше, бяха напуснали университета. Той сложи край на обучението си, когато майка му загадъчно почина от свръхдоза, и може би по тази причина допускаше, че и Робин не е завършила поради някакво травматично преживяване.
– Просто се чудех защо е свързал толкова очевидно убийството с романа. На повърхността изглежда като преднамерен акт на отмъщение и злоба, да се покаже на света какво заслужава Куин, задето го е написал.
– На такова прилича – съгласи се Страйк, който още беше гладен. Посегна към съседната маса и взе меню от нея. – Аз ще си поръчам пържола с пържени картофи, ти искаш ли нещо?
Робин се спря на случайна салата и после, за да пощади коляното на Страйк, отиде до бара да даде поръчката им.
– Но от друга страна – продължи Робин, като седна отново на мястото си, – имитацията на финалната сцена от романа е добър начин да се прикрие различен мотив, не мислиш ли?
Тя се насилваше да говори равнодушно, сякаш обсъждаха абстрактен проблем, но не беше в състояние да забрави снимките с трупа на Куин: черната дупка на изкормения торс, изгорените ямки, където някога са били очите и устата. Ако мислеше прекалено много за стореното на Куин, знаеше, че няма да може да си изяде обяда или че някак ще предаде ужаса си на Страйк, който я наблюдаваше смущаващо проницателно с тъмните си очи.
– Няма нищо лошо да си признаеш, че от стореното с него ти се повръща – подхвърли той, докато дъвчеше шоколад.
– Няма такова нещо – излъга автоматично тя. После промълви: – Е, то се знае... искам да кажа, ужасяващо беше...
– Да, самата истина.
Ако беше с някогашните си колеги от Отдела за специални разследвания, сега щяха да си разменят шеги за това. Страйк си спомняше много следобеди, изпълнени с черен хумор; това бе единственият начин да понесеш и доведеш докрай някои разследвания. Ала Робин още не си бе изработила професионална коравосърдечност за самозащита и опитът й за обективен анализ на човек с изкормени вътрешности го доказваше.
– Мотивът е тънка работа, Робин. В девет от десет случая откриваш „защо“ едва след като си открил „кой“. Търсим някой със средствата и възможността да го извърши. Аз лично – добави, след като отпи от бирата – съм на мнение, че може би търсим човек с медицински познания.
– Медицински...?
